Philipp от Frei.Wild специално за българската публика!

Представям ви съвсем ново интервю с Филип, вокалистът на любимата ми (а и не само на мен) немска група Frei.Wild. Дано да ви е интересно, доста си поиграх, докато го осъществя…

За това искам да благодаря на Rippi, човекът от екипа, който го направи възможно!

Момчетата от Frei.Wild с готовност се съгласиха да ни ощастливят с няколко отговора на интересни въпроси. Чудно, нали?

Краят на The Pride – 13 години след началото

Какво може да се каже за тази невероятна банда? Явлението The Pride не може да бъде описано само с думи, защото то съществува вече повече от тринайсет години и не е загубило нито от блясъка, нито от класата си. Засега се знае със сигурност само, че оттегляйки се от сцената, момчетата ще липсват на всички ни… последна утеха остава да ни бъде и това последно интервю с тях. И все пак „човек трябва да се оттегли, докато все още е на върха”..

Интервю с английската Ой! банда HARD SKIN

От “Sarf London” излиза скинхед триото HARD SKIN. Те са наистина дяволски корави, това е очевидно. Обикновено висят в кръчмата, оглеждайки се за гаджета и за приятелите си. След осемгодишно прекъсване, бандата се завръща с албума Same Meat, Different Gravy от Oi!Sold Name Records. Момчетата са брутални простаци, ето защо хората с по-нежни зрение и слух не бива да четат по-нататък. Ето какво споделиха Fat Bob (бас) и Johnny Takeaway (вокали и китара)…

Dopotamix Sound Pista – предаване за ска, реге и рокстеди музика и култура

Време е за малко реклама

Както знаете (може и някои да не знаят все още, но ето сега ще узнаят), от шест седмици насам всеки петък от всяка седмица на всеки месец, на ска/реге и рокстеди феновете се предоставя страхотната възможност да слушат любимата си музика по българското онлайн I hate Mondays Radio.

Отиде си Alton Ellis

На 10.X. 2008 година загубихме една от най-ярките звезди на ска музиката – Alton Ellis. Или както всички ние сме свикнали по-простичко да го наричаме – мистър Рокстеди. Кралят на рокстедито. И така нататък…

Женски пънк с гръндж елементи и обратното

Крайно време беше! Аа, само колко се кефя, когато стане дума за това, не е истина просто. Та, темата, която ми се върти из празната глава напоследък, е свързана с лошите момичета, които врещят колкото им глас държи и които са скандални не само в песните но и в ежедневието си. За какво иде реч – става дума за женските банди, които са ми толкова на сърце и сред които се помещават едни от най-големите ми идоли, в женски род, естествено. Наистина страхотни вокалистки, 100%-ови жени и скапани разкрачени курви, които развалят други готини банди, хахаха! (мазен и ироничен смях). Аз наистина се вдъхновявам от тези дами, гледам да влея малко от тях и у себе си, засега доста успешно, без да проявявам излишна скромност. Ами да! Лоши, мноого лоши и мноого обидени, колкото само те си знаят. И аз, щото си ги обичкам. Ля-ляя, да даваме по същество, а?

Rabauken – биография и интервю

Имало едно време… …двама братя, Bernd и Mario, които решили да правят музика. В началото на деветдесетте вниманието им било привлечено от вихрушката, наречена Ой! музика. „RABAUKEN” (хулигани, грубияни) било щамповано на челата им още от рождението им. Оставало само да намерят по още някой музикант и усилватели, и историята можела да започне…

Battle Scarred

Хм, последното ми откритие е симпатичната шведска банда, Battle Scarred.
Историята им не е кой знае колко вълнуваща, но все пак…
Ето и малко инфо за тях:

…през юни 1995 трима младежи решават да си направят група. Това са Puncc (вокали, китара), Pitch (барабани)и братовчедът на Puncc, Joe.L (бас). Името на проекта първоначално е RIOT (година по-късно се променя на CLOCKWORK RIOT). Първият лайф е в местния младежки клуб през 1996. Първата записана песен пък се нарича No brain. През 1997 към екипа се присъединява нов басист, Lirarґn, така че Joe.L става ритъм китарист. Това обаче не трае дълго. През август същата година последният напуска, за да се отдаде на хеви метъла. На негово място пристига един пич на име Ford. В този си състав бандата записва демо касета през ноември, наречена Accused.

V.A. – „…Ska…“

Ще си поиграя да препоръчам още няколко компилации, в чиито заглавия присъства вълшебната думичка “ska”. Осем са. Голям зор видях, докато ги преглеждах.

V.A. – Girls in the Garage vol.2

Внимание: мъжете да не четат, че ще им прилошее.

Първо бих искала да благодаря на Tiki Monk за компилацията. Страхотна е. Типично в мой стил, разнообразна, но с една основна идея. Ще си позволя да бъда гадна и завидно загубена като кажа, че фактът, че е изцяло женска, я прави още по-добра. Даже не съм сигурна дали идеята да я слушам е сполучлива…и без това не ми е трудно да намразвам нещата и хората около себе си, мисля, че колкото повече цикля на нея ,толкова повече се убеждавам, че мъжете са особено зле, ненужни, безчувствени и малоумни. Което, разбира се, е крайно невярно, просто тази мисъл ме утешава, тъй като аз лично досега съм била повече разочарована, отколкото очарована от тях. Иронията в случая е, че реално не бих оцеляла, без да има в кого да (не) вярвам и от кого да (не) бъда очарована. Ебати тъпанарката! Както и да е, ще ме прощавате за отклонението.