Rudies all around

Продължаваме да анализираме задълбочено Ramones и тяхната любовна лирика. О, няма начин да пропуснем да отбележим песничката She belongs to me, която е въплъщение на една истинска приказка – толкова наивно-ласкателна; нежна допирателна към и без това безчувствената действителност. Не говорим от името на самотни и неразбрани, а от името на знаещи как се чувстват принцовете и принцесите в слънчев ден в парка.
Всякаква първичност, невнимателност и грубост остават забравени по пътя….и ето ни, нависоко, чувстващи до мозъка на костите си. Чудим се защо, по дяволите, за всичко са необходими толкова много думи; защо не може да не говорим, само да гледаме, да изучаваме, да мълчим умислени в превъзбудата си. Понякога действителността ни притиска със своята суровост и не ни оставя никакъв шанс, нито тайна вратичка, през която да избягаме надалеч. И за какво ни е да го правим? За да се самопостигаме чрез псувни, ярост и натрапчива агресия. Тия неща помагат в почти всички случаи, освобождават, разведряват и прочие.Но какво правим, когато поискаме да получим нещо с една идея по-различно? Когато някой иска да получи нещо от нас.
Стоим и мълчим. Гледаме напред, не слушаме Ramones и онова тяхно, което разтапя със своята прониквателна сила. Несправедливо е, но нас това не ни интересува, понеже сме свикнали да живеем в едно несъстояло се минало, в което омразата и болката ни обвиват и задушават както си трябва. Не, благодарим. Вие тръгвайте, ние оставаме. Можем да кажем „Да” ( „Да” , което вече споменахме) ,когато е най-малко подходящо; когато трябва да се мълчи и когато трябва да се преструваме, че то не съществува и че не изпълва пространството около нас. Решения като това се взимат трудно, но в крайна сметка рискове трябва да се поемат, нали така. И така стигаме до нищото нередно или всичкото редно в She belongs to me, песен, която слушаме непрекъснато от час насам.
Кажете ни колко сме глупави; как бездарно гледаме на живота и колко още имаме да учим. Кажете ни колко път трябва да извървим, докато осъзнаем, че тази песен е едно голямо НИЩО. Отнемете ни правото да обичаме или да си въобразяваме, че обичаме . Дайте ни време, за да се зачудим защо ли седим в парка и гледаме с очакване в небето, докато на земята се води борба на живот и смърт.
Принцовете и принцесите не се боят да бъдат такива, когато всички други ги
гледат.

Намира ли се някой кандидат – принц?