Rudies all around

За много хора историята на Sid Vicious е олицетворение на онова, за което става дума в пънк-рока – анархия, насилие, нихилизъм, диви ексцесии, апатична липса на загриженост към всичко и всички и твърде ненавременна смърт – всичко, което е плод на обезоръжаващата скука и досадното недоволство от предсказуемото и известно съществуване на младежите от различните класи на обществото. Според легендата, последователят му и вокалист на Germs Darby Crash се самоубива като предозира с хероин, в негова чест. Твърди се, че трагичният край на Vicious е бил предопределен още от началото, когато е започнал да страни от правия път, да нарушава всички правила, да следва поведение на абсолютно неуважение, самоунищожавайки се от празнотата на съществуването, бидейки донкихотовски бунтар без кауза, който притежава известна обречена романтичност, както и наркомански блясък. И все пак между идола и човека има известни разлики.

За своите наблюдатели – и приятели – Vicious е един лош късмет, не интелигентен, без чувство за такт, нещо като нежна душа, лесно подмамена към тъмното от своето его. Въпреки репутацията на Sex Pistols – аматьори и бездарници – всички в групата могатт да свирят много добре на инструментите си. Всички, без Vicious, който прави храбър опит да овладее баса, но бързо дерайлира в рамките на своята внезапна задоволителност от славата и хероиновата зависимост. Не само музикално несъвършен, но и крайно отличаващ се от общоприетата визия на Pistols – не присъства, когато се пишат повечето от нещата и не друг, а Johnny Rotten носи отговорността за противоречивите текстове, с които бандата добива гласност. Vicious влага в изпълненията й опасна енергичност, но неговото непостоянство често наранява звученето на групата на живо. Онова, което подпечатва упадъка на младежа е връзката му със зависимата Nancy Spungen, която не му позволява да изостави разгулния си начин на живот. Това е може би основната причина за печалната развръзка – Spungen е намерена намушкана в апартамента им в Ню Йорк, а Vicious умира от свръхдоза на 02.02.1979.

Vicious е роден на 10.05.1957 с истинско име John Beverley, Simon Ritchie, или “John Simon” последвано от едно от изброените презимена. Майка му Anne е самотна и наркоманка, поради което музикантът става свидетел на наистина ужасен начин на живот из улиците на Лондон. Той израства под влиянието на глам рока и David Bowie, Roxy Music и T. Rex, често се опитва да имитира стила им на обличане. Докато посещава училище през 1975-та, той среща и се сприятелява с John Lydon, който го кръщава “Sid Vicious” на името на домашния си хамстер. В действителност самият Vicious мрази това име. Той, заедно с още няколко приятели обича да ходи в изоставени апартаменти, както и в станциите на метрото. Lydon се присъединява към Sex Pistols като Johnny Rotten, Vicious става един от най-ревностните им почитатели, създавайки танц, наречен „пого”, идващ от буйното подскачане в опитите му да види по-добре групата на сцената. Vicious свири на барабани за фенгрупата Siouxsie & the Banshees на първия им лайф, като неговите дни преди Pistols се помнят най-вече с насилието, което проявава по време на шоутата. Например веднъж е арестуван, защото хвърля халба с бира на сцената, при което ослепява една от посетителките на клуба. През Юни 1976-та Vicious удря музикалния журналист Nick Kent пет пъти с верига за колело. До Февруари 1977-ма Glen Matlock се разделя с Pistols и Rotten предлага на неговото място да дойде приятелят му Vicious; докато Sid не може да свири на бас, Rotten не престава нито за миг да губи вяра в него и възможностите му.

В началото на 1977-ма, скоро след като Vicious официално става част от Pistols, Johnny Thunders & the Heartbreakers пристигат в U.K. за турне с Clash и the Damned; с тях идва и Nancy Spungen, имала за кратко връзка с барабаниста Jerry Nolan. Thunders прави най-доброто, за да защити своя избор на лондонската сцена, хвърляйки в лицето на Vicious спринцовки, пълни с хероин, крещейки: „Ти момче ли си, или мъж?” И все пак главният виновник за пристрастяването на пънкаря към наркотиците има Spungen. Двамата се влюбват моментално един в друг – тя, заради радостта си от гаджосването със Sex Pistol, той – заради идентификацията си с нея и положението й в обществото, преглъщайки постоянното й хленчене, глупост и простота, просто защото никой не е иска той да бъде с нея. Като част от Sex Pistols, Vicious става звезда; а резултантното му его, в комбинация с хероиновия глад на приятелката му, водят до неизбежното.

Vicious свири за първи път на лайф със Sex Pistols на 04.04.1977-ма. Въпреки че усилията му да се научи да свири на бас са крайно искрени, на записите на Never Mind the Bollocks той се появява твърде пиян, затова групата връща Glen Matlock на негово място в повечето от песните. Междувременно приятелите на музиканта правят всичко възможно да се отърват от Spungen и да го откажат от хероина.

През Януари 1978-ма, Sex Pistols предприемат турнe из Щатите. Повечето американци, които са чували за Sid Vicious знаят само онова, което представя медийният му образ и до пристигането си, той прави невъзможното, за да поддържа имиджа на бунтар и вандал – опити, които в Англия обикновено водят до участия в побоища и физически наранявания. След като се откъсва от Nancy, Rotten се опитва за пореден път да го откаже от наркотиците, неуспешно. Историите за ексцесиите и самоосакатяванията на Sid го предхождат. В Сан Антонио нарича публиката „банда педали” и удря някого в главата с бас китарата си; в Далас се появява на сцената с думите „Дайте ми дрога”, изрисувани на гърдите му; в една бензиностанция по пътя за Тълса ,един шофьор загасва цигара в ръката си, а Vicious направо разрязва плътта си, продължавайки да яде все така спокойно. Два дни след последното шоу на Pistols във Фриско, Vicious предозира за първи път; три дни по-късно, по време на полета за Ню Йорк, той изпада в кома. До завръщането си в Англия, той и Rotten се поддават изцяло на наркотичната зависимост; Vicious заминава за Париж, за филма reat Rock ‘n’ Roll Swindle , за който записва кавъри на My Way и няколко песни на Eddie Cochran. През август 1978-ма, той и Nancy се преместват в Голямата Ябълка, събирайки необходимата сума от прощален лайф с подгряваща група Vicious White Kids, с китарист Steve New, басист Glen Matlock и барабанист Rat Scabies.

До пристигането си в Ню Йорк, Vicious събира The Idols с Barry Jones, китариста Steve Dior и бившия музикант от New York Dolls Arthur Kane и Jerry Nolan. Лайв албум, Sid Sings, е издаден с the Idols през 1979-та; състои се от кавъри на Pistols, Dolls и Heartbreakers плюс кавърите The Great Rock ‘n’ Roll Swindle.

На 12 Октомври 1978-ма, Vicious се събужда в стаята си в Chelsea Hotel, за да открие Spungen в банята, умъртвена от прободна рана. Въпреки че не може да си спомни събитията от отминалата нощ заради транса от дрогата, той се признава за виновен и е арестуван. След Virgin Records го прогонват, той прави опит за самоубийство с бръснач и е осъден на престой в Bellevue за две седмици. На 9.12. , в клуб на име Max’s Kansas City, Vicious прави предложение на приятелката на Todd Smith, братът на Patti Smith; когато Todd се приближава към него, Vicious счупва една чаша в лицето му и отново попада в затвора Освободен е на първи Февруари, 1979-та и веднага предозира с хероин от запасите на майка си. По-късно през нощта е открит мъртъв. Умира едва на 21 години.

Убийството на Spungen никога не е разкрито, ето защо съществуват няколко теории за онова, което се е случило наистина. Според собствените признания на Vicious, става дума за скандал заради хероин, който ескалира до насилие. Очевидно Spungen не е успяла да се погрижи за раната си и е умряла няколко часа по-късно. Въпреки това собственото нездраво състояние на Vicious въпросната вечер кара близките му да се съмняват в истинността на неговата версия. Група частни детективи, наети от мениджъра Malcolm McLaren намират доказателства, които доказват ,че някой друг е убиецът; в онази нощ няколко общи приятели са били в техния апартамент, един от които непознат и на двамата; същевременно се е уреждала сделка за наркотици, докато на масата безпомощно лежал отворен чек от Virgin.

Тъжно, но факт е, че зависимостта на Vicious го изолира от приятелите му, които със сигурност са щели да успеят да го издърпат от калта. И въпреки минималния му принос към Sex Pistols извън техния медиен образ, ранната смърт на младото момче само доизгражда романтичната окраска на хаотичния му живот и стремителния му провал. За някои той олицетворява върховния дух на пънк-рока; за други продължава да бъде трагична фигура единствено заради слабостта си.