Rudies all around

След като представихме накратко биографията на тази тъй прекрасна група, в която се влюбих, реших ,че мога да си позволя кратко лирическо отклонение. Слушайки момчетата, изпитах влудяващото желание да пиша за онова, за което са писали през годините и те самите, както и за начина, по който лично аз се разтапям вътрешно всеки път,когато си пусна нещо тяхно. И понеже имам проблем с изразяването и накрая само аз разбирам със сигурност какво съм написала, този път ще се постарая всичко да е ясно. Въпреки че няма начин това да се случи,защото-убедена съм-никой от вас няма да разбере какво всъщност става вътре в главата ми ,докато слушам Buzzcocks. Аз дори не мога да го опиша ,което не пречи да се пробвам. И преди някой да ме напсува и да ми прати много поздрави,че му губя времето с този адски тъп любовно-пънкарски пост,ще побързам да кажа,че за мен Buzzcocks НЯМА как да не е равно на „любовна пънкария” (вече изяснихме това понятие), и понеже това Е така, ще си дрънкам за тях колкото си искам. До припадък.
Дълго време мислих как да подходя-дали да започна песен по песен,албум по албум или да карам по степен на любимост. Накрая реших да спазя хронологията, затова –да се заемем с Time’s Up (1976).
Добре,де. В него романтиката не е на особена очит. Имам предвид, че в песни като You tear me up ,Orgasm addict и Love battery (My mad love battery – wants to charge you)по принцип не бива да има романтика. Но минавайки през Time’s up и I can’t control myself със сигурност няма начин да останем безчувствени. Често пъти се учудвам на искрената нежност,която блика от текстовете на Buzzcocks.Уверете се сами:

I bin standing in the standing room;
I bin smoking in the smoking room;
now I’m dying in the living room.

И лирическите говорители наистина чакат,пушат и умират,този път в кухнята -Another Music In A Different Kitchen (1978).Хмм,песните,които ме впечатлиха дълбоко, са No Reply и Fiction Romance. Защото знам какво е да не получаваш отговор, и знам какво е да вярваш в нещо истинско и вечно и което обаче не си почувствал,защото постоянно се изплъзва от пръстите ти-тъй де, в любовта. И, докато Get on our own и I don’t mind не звучат толкова силно, първите две са направо разбиващи.
Противно на очакванията, в Love Bites (1978) няма кой знае колко затрогващи текстове.Даже май е един – Еver Fallen In Love With Someone (You Shouldn’t've Fallen In Love With)? (само докато го напиша,можех да се влюбя в някого). Ха, един от най-големите хитове на Buzzcocks! Обичам ги заради него. Него чух първо, него ще помня до последно. Щото пак имам някои болезнено познати моменти, скрити измежду думите. Даже когато го слушам,чувствам A Different Kind Of Tension (1979). Онова, което мога да кажа за този албум е,че ми е един от любимите (заради едноименната песен и заради Mad, mad Judy. Те нямат общо с никакви чувствени теми, но ТРЯБВА да се знае, че са страхотни). Тук Buzzcocks са оставили една от най-нежните си следи: You say you don’t love me. Много ми се говори за нея, защото е една от песните, които са крайно трогателни и единственото, което ти се иска да направиш, докато я слушаш, е да гледаш към залязващото слънце, сам на някоя пейка, някъде, отдаден на вятъра, който ти шепти и си играе с косата ти.

You say you don’t love me
Well that’s alright with me ‘cos I have got the time
To wait in case someday you maybe change your mind

Колко наивно звучи! И затова ми харесва. You Know You Can’t Help It също не е лоша, но тя е преди всичко забавна и няма много общо с You say you don’t love me.
В Singles Going Steady(1979) има повторение на някои от песните от старите тави (което междувпрочем Buzzcocks правят честичко), но новите неща впечатляват, както винаги. Лично на мен Love you more ми се вижда като един възвишен химн на вечната вярност.Вижте сами:

So why would I cry if you ever left me
Maybe ‘cos you’re all I’m livin’ for
With every heartbeat I want you madly
It’s in my blood to always love you more

Не зная дали някой, който наистина е изпитвал толкова силни чувства, може да ги опише по този поетичен начин. Голяма работа е този Pete Shelley! В тавата имаме и една сладникава история за червило,Lipstick, която за мен си е лигава в прилични количества. И все ми се струва, че всички често се питаме What do I get. Намира се и Oh, Shit – смешна, саркастична и –до известна степен – злобна. Ама пак страхотна!
Parts 1-3(1981) го пропускаме, понеже няма нищо любовно в него. Може би малък намек, скрит в Why She’s A Girl From The Chainstore, която аз чувствам особено близка, особено в частта, в която се казва, че девойката стои и си чака някой да се омъжи за нея. Не че и това не е любов!
Trade Test Transmissions (1993) блести със Smile и Palm Of Your Hand, като моето предпочитание е първата песен. Дали защото е прекрасно някой да ти каже Remember, it was you that made me smile, дали защото в простотата си това послание означава хиляди неща, или защото Buzzcocks ме накараха да повярвам, че с елементарни думи се постигат чудеса от храброст – животът е прекалено сложен, за да го усложняваме ние самите. Велико откритие! И това го разбрах от музиката? Почти. И преди съм получавала разни съвети от разни хора, ама друго си е да чуеш хубав текст с хубава мелодия….звучи доста по-убедително. Innocent, Last to know и When love turns around също са хубави парчета, без които нищо не би било същото.
Нищо не би било същото и без All Set(1996). В този албум има премного любов и още подобни глупости. Обичам начина, по който Buzzcocks изразяват онази болезнена двойнственост; всяко чувство, така силно ценено и съхранявано, но подложено на непрестанни колебания, унижения и прочие.

Whenever we’re together you just tear me apart
A filament of my illumination
Love that’s never ever isn’t really that smart
How could I be so blind
I just can’t get you out of my mind

Тази несигурност е вкоренена дори в самото звучене на песните. Според мен тя е тяхната запазена марка и затова успяха толкова бързо да ме спечелят. Освен Without you, на вниманието ви представям What you mean to me – звучи толкова красиво, че чак ослепително. Give It To Me,Your Love,Hold Me Close,Kiss ‘n’ Tell,Some Kinda Wonderful, Back With You…..вижда се-повече от половината албум.
Buzzcocks (2003) е повече философски. Тук само в началото се говори за грешки от близкото минало – Jerk. Поне личи готовност на лирическия герой да се моли, да се извинява и да се проклина в името на любовта, която е на път да изгуби.
Накрая, с гръм и трясък, идва последната тава на Buzzcocks, Flat-Pack Philosophy (2006). Много ми е любима, ама много! Wish I Never Loved You – отново онази злокобна раздвоеност; Dreamin’ – за пореден път копнежи,копнежи, копнежи; и, най-вече -Reconciliation. Може би песента, заради която съм готова да обърна света, за да се сдобия с този албум. Това е достатъчно красноречиво!

Оказа се, че този своеобразен албумен анализ излезе по-дълъг ,отколкото предполагах. В заключение ще кажа, че Buzzcocks определено могат да допаднат на всеки, който обича хубавите думи. Любовта при тях е изтъкана от много неща – възпламеняваща страст, безкрайно уважение, детинска наивност, разкъсващи съмнения, грозна действителност (която личи в разликата между притежаваното в мечтите и в реалността), убийствена самота, разяждаща самомнителност, горчив опит, плаха надежда, безпрекословна отдаденост ,както и вечна готовност за повторно завръщане. В името на нещо. В името на някого.

Just say the word and I’ll be there.