Rudies all around

На пръв поглед изглежда невъзможно да се каже за един човек, че има неизмеримо влияние върху поколенията, но Prince Buster е име, което безкомпромисно доказва противното. Символ на ска и с еднакъв принос и към рокстеди музиката. Брилянтен изпълнител и продуцент, без когото 2-Tone вълната не би просъществувала. След повече от 45 години на сцената, Prince Buster все още е смятан от повечето ска ценители за жива легенда.

Cecil Bustamente Campbell е роден в Ямайка на 28.05.1938 и е син на железопътен работник. Като дете се влюбва в две неща – бокса и музиката. Избира музиката, но боксьорските му умения му помагат през времето, в което ръководи своята банда в един от най-зловещите квартали на Кингстън. Дебюта си прави в Glass Bucket club в средата на 50-те години, като е вокалист на многобройни, останали отдавна забравени групи. По стечение на обстоятелствата се запознава с Coxsone Dodd, все още не превърнал се в продуцент, но започнал усилена надпревара с друг бъдещ такъв – Duke Reid. Dodd назначава младия певец в екипа си но не заради гласовите му данни, а заради юмруците му –като охрана. До 1959-та Buster прониква в тайните на звукозаписите и решава да започне самостоятелна кариера. Отваря магазин, Buster’s Record Shack, а после основава лейбъла Voice of the People.

На следващата година сам продуцира дебютния си сингъл, инструментала Little Honey, записан на Buster’s Group (трио,включващо Jah Jerry, Rico Rodriguez и Parkes). Веднага става сензация. На практика това е класическа ска песен. Уредена е втора сесия на записи, като този път са поканени Derrick Morgan, Owen Gray и Folkes Brothers. Много други изпълнители като Basil Gabbidon, Eric Morris и Chuck Dobbie получават подкрепата на Buster’s Group.

За самия Prince Buster началото на кариерата му е през 1962, когато издава редица хитове, един от които Hey Got to Go, написан заедно с младия Derrick Morgan, който пък го изоставя на следващата година, за да отиде да работи с продуцента Leslie Kong. В действителност не е точно така, младежът записва дебюта си Lover Boy за Reid и му остава верен, докато продуцентът не си взима кратка почивка от музикалния бизнес. Не е чудно,че в своя екстаз е готов да записва за всекиго, който му предложи място за изява и добро възнаграждение. Такъв човек се оказва именно Kong. Въпреки това яростта на Buster се увеличава, когато Morgan издава Housewife’s Choice, който сингъл съдържа част от негова песен. Отмъщава си с Blackhead Chinaman, насочена към Kong. Естествено, последният отвръща с Blazing Fire (пак на Morgan), който съдържа части от големия хит Madness.

Всъщност Madness може да се открие в They Got to Go. Минават седмици и месеци, през които двамата изпълнители се обиждат в песните си, по изключително остроумен маниер и чрез запомняща се музика. За съжаление враждата се пренася извън студиата, на улицата, където следват физически сблъсъци между банди, поддържащи двете страни,а и не само там, ами и в клубовете и в залите за танци. Ситуацията се усложнява до толкова, че правителството се намесва, искайки публично сдобряване. По това време Prince Buster продължава да работи толкова усилено, че Blue Beat, неговият дистрибутор в U.K. едва смогва с разпространението на над шестотинте проекта, издадени в период от осем години. Това означава приблизително по две нови песни на седмица, продуцирани от Buster и два нови сингъла, разпространяващи се светкавично по британските улици всеки месец. Звезда в Ямайка, славата му е почти толкова голяма и във Великобритания. .

1964-та е също толкова плодородна ,както и следващата година, когато се появяват разбиващите хитове One Step Beyond,Al Capone (който влиза в Top 20 в U.K. две години по-късно), Burke’s Law и много ,много други. Blue Beat издава три компилации, съдържащи продукции от 1964-1965 – Fly Flying Ska, Pain in My Belly (заглавната песен е на Maytals) и It’s Burke’s Law – те остават определящи за този период. Сред класиците са Don Drummond със Ska Town, Owen Gray’s с River Jordan, the Maytals с Dog War и,естествено, Al Capone.

1966 е годината, в която ска музиката забавя темпото и бавно започва да се превръща в рокстеди – времето, в което се заражда култерата на rude boys. Това е епохата на класическите вокални групи, но въпреки всичко Prince Buster остава на върха. Показателни са успехите на Hard Man Fe Dead, Rude Rude Rudie и Shanty-Town…..
На следващата година Derrick Morgan издава Tougher Than Tough , песен, която има феноменален успех поради естеството на своето съдържание; следва ответна реакция от страна на Prince Buster. Отговорът идва с Judge Dread, песен, която преобръща не само музикалния, но и обществения живот и по-късно дава материал на много изпълнители. Съветвам ви да чуете и двата текста и ще разберете за какво става дума.
След безкрайни спорове и социални репресии, Prince Buster казва последната си дума в Judge Dread Dance (The Pardon). Само че Morgan все още има какво да добави по въпроса – Judge Dread in Court, където изпраща главния лирически герой в затвора.
Всички песни се появяват в Blue Beat’s Judge Dread Rock Steady, който включва и други песни на Buster от същия период като Ghost Dance. В наши дни „съдебната сапунена опера” може да изглежда смехотворна, но за времето си е сериозен проблем заради младежкото насилие, което вирее на острова.

Междувременно Великобритания е опиянена от ямайския хит Al Capone, който води до организирането на турне из страната.В Ямайка рокстедито постепенно умира, реге музиката се ражда, а Prince Buster търси нови предизвикателства: Wreck a Pum Pum, Big Five, Rough Rider (написана за Buster от младия англичанин Eddy Grant) и Wine Grind (последните две по-късно преработени от the Beat). Big Five, албум от 1972-ра, става причината за появяването на англичанина DJ Alex Hughes на музикалната сцена. Променя името си на Judge Dread и продължава сагата Big, която завършва с Big Twelve. И докато Judge Dread добива известност в Ямайка, Prince Buster насочва вниманието си в друга посока. Освен песните на rude тематика, в края на 60-те и началото на `70-те той издава Бийтълс трибюти, много песни, които имат друга насоченост ,дори засяга растафарианството, като това му носи значителни проблеми, тъй като през 1961-ва приема Исляма, а религията е в основата на движението; поради това завръщането към корените при него не е възможно,нито пък осезаемо, както е при Dodd и Reid. Затова изоставя идеята и започва работа с Dennis Alcapone и Big Youth. Продължава съвместните проекти с Alton Ellis, John Holt ,Heptones и Dennis Brown, но времената значително се променят и Buster започва да среща все повече трудности по пътя си.

През 1973-та престава да работи. В продължение на 15 години потъва в пълно мълчание и оставя наследството си да говори само. Дори раждането на 2 Tone движението, което му дължи толкова много, не променя решението му.
В началото на осемдесетте се завръща на сцената и заминава на турне в Япония, където го подгряват the Skatalites. Започва да записва отново през 1992-ра, а две години по-късно се появява като гост в албума на Skatalites – Hi Bop Ska.През 1997-ма ,отново със Skatalites, записва за 40-годишният юбилей на Island Records албума Ska Island. На следващата година влиза отново в британските класации за пръв път от 31 години с новата версия на Whine and Grind.

Какво ще кажа за Принца на ска музиката? Личните си впечатления ще изразя с думата „неповторим”. Казано е в началото, но аз ще повторя. Какво удоволствие е да слушаш Prince Buster и буквално да се пренасяш назад във времето…сякаш усещаш духа на времето, онзи дух, според някои изгубен безвъзвратно и завинаги. Е да, ама не. Не и когато става дума за този човек. Ако трябва да благодарим на някого за наследството, с което разполагаме в музикално отношение, то това е той:
10 commandments – специално съм броила и мога да кажа, че спазвам пет от тях – 1,2,8,9 и 10. Звучат чудесно! Останалите – хайде, не, моля! Което ми напомня за
Big five – прекрасна музика, отвратителен текст. И все пак повечето хора имат цензурираната версия.
Al Capone – наистина велика!
Madness, madness , they call it madness! – определено изключително любима песен, със завист си представям как преди много години хората са танцували на нея.
I won’t let you cry – да-а, поредната прекрасна псничка, което никак не е чудно, нали…?
That’s saying a lot – мой личен фаворит, съвсем успешно ме разтопява. Искам да я чуя на грамофон….и да танцувам.
Rough rider – отново любима.
Sit and wonder – do you love me, like you say you do?
Time longer than rope – уморих се да изброявам и да повтарям едно и също…
Answer your name – безкрайно я обичам! И, познайте – песен,на която се правят кавъри.
Can’t keep on running –в нея веднага се влюбих. А я чух едва днес за пръв път. За пореден път се убеждавам в магическата сила на ска музиката.

И понеже наистина се уморих, по-добре да замълча. Най-красноречивата проява на уважение и благодарност, за която се сещам в момента.