Rudies all around

1981 е, Gilles и Benoît се срещат в апартамента на Philippe, намиращ се на бул. St Projet, Bordeaux. Никой не си представя все още, че пънкът ще слезе малко по–късно в пъбовете. А всъщност това е единстеният начин да покажеш и изразиш отхвърлянето от едно сиво общество, което изглежда не може да предложи нищо повече.
Размотавайки се, без да се занимават с нищо конкретно, те решават да заформят група.

Впечатлени от появата на немските терористи от групата в Baader, те взимат името CAMERA SILENS, клетка, използвана за тяхната пълна изолация в тъмницата. Далеч от англо-саксконското влияние, това име ги привлича, тъй като спокойствието, което излъчва е пълна противоположност на шума, който произвеждат докато свирят (от латински “camera” = парче и “silens/silere = тих съм).

По това време съставът им е Gilles: бас и вокал, Benoît: китара, Philippe: барабани.
Залагат на малко работа и минимум материал, който обаче е отрепетиран и променян многократно на репетиции. Един ден малко подпийнали решават да откраднат озвучаването на едно звукозаписно студио, което обаче ги изпраща директно при следователя.
Първите им песни са повлияни от любимите им групи: Sham 69, Damned, U.K Subs, Angelic Upstarts, Dead Boys и от френските: La Souris Déglinguée и Oberkampf.
Към края на годината са компенсирани за работата си, появяват се на сцена на концерт организиран от FR3. Сцената в Bordeaux по това време включва групите les Exilés, Discorde, Parfum de Femme, чието реноме, обаче никога не преминава Garonne (а Гарона е едно рекище … сериозна бариера). Решават също така да наемат и Didier, техен близък от дълго време за мениджър на групата. Фензина “On n’est pas des sauvages” (което ще рече ”Те не са диваци”) им осигурява значителна подкрепа.
Записват и четири песни в студио Deltour в Toulouse. Philippe MANŒUVRE ги избира през 1982 за репортаж на “Enfants du Rock” (децата на рока) за местната сцена. Изпълняват “Pour la gloire” („за славатата”), която вече е химн.
През 1983, ирландците от OUTCASTS правят едно турне във Франция и разбира са придружени от CAMERA SILENS.
Малко след записите през май 1983, Philippe решава да напусне групата. Тежък удар особено за Gilles, за когото CAMERA SILENS струва много. Съществуването на групата е под въпрос, а шансът тъкмо ги е застигнал.
Неприятностите нямат край и през есента Gilles е арестуван. Въпреки това групата продъжава да съществува. Към Benoît се присъединява Nicolas на барабаните, който е техен верен последовател и Eric (ex-Eject) на баса. Тримата правят запомнящ се концерт в Boulevard du Rock.
Един лейбъл от Оrléan, Chaos Productions издирва провинциални групи за един сборен албум и се свързват с CAMERA SILENS, като резултат “Pour la Gloire” се появява в “Chaos en France vol 1″ издаден през 1983.
След седем месеца отсъствие, Gilles се връща в групата през май 1984. Eric остава на баса, така или иначе Gilles предпочита да се съсредоточи върху пеенето. Към групата се присъединява нов барабанист, става въпрос за Bruno (ex-Brigades de Bordeaux, тяхна е песента “les héros sont tombés” от “Chaos en France vol 2″).
Прясна, прясна песента “Semaine Rouge” е включена в компилацията “Chaos en France vol 2″, а “Réalité” се появява в една сборна касета издадена в Англия “Grievous Musical Arm”, заедно с английски, европейски и автралийски групи (от Xcentric Noise Tapes, лейбъла des Poison Girls)
Концертите се навързват: Single Track, Bootboys, Snix, Decibelios, Reich Orgasm, Conflict à Brest, както и приятелите им от Brutal Combat и Collabos. Свирят и с La Souris Déglinguée, а и с London Cowboys на един фестивал в Toulouse.
CAMERA SILENS са постоянно присъствие в повечето фензинове, а един от най-продуктивните е “Aliénation”.
По това време групата съсредоточава всичките сили и потенциал към заветната цел: албум.
Chaos Productions им предлага договор за албум или макси сингъл. И така в хода на преговорите през август 1984, CAMERA SILENS се оттеглят в творчески отпуск са десет дни в студио Manoir, в Léon, за да запишат десет парчета.
На 20 октомври 1984 се появяват на Chaos Festival в Orléans. Тази им изява е знакова, въпреки че досега са имали и други поряви на големи фестивали в Orléans или в Bretagne. Освен тях забиват и цялото съзвездие на французската сцена Trotskids, Komintern Sect, Reich Orgasm, Subkids, Collabos, Kidnap. Присъства и едно велико множество от парижки скинове, готови за разчистване на сметки. Истинското насилие, съвсем безплатно – предлагат Service d’Ordre (Служба по реда), банда местни рокери, раздаващи тупаници и колци на всички, които прекаляват с изблиците на нескрита радост или просто не ги кефят. Встрани от групите CAMERA SILENS са доста дълго зад кулисите, но както на всеки концерт имат впечетляваща агитка от Бордо. Печелят лесно одобрението на публиката и респектират с нивото си.
Албумът все още не е излезнал.
Много неща за изписани и казани по повод раздялата на CAMERA SILENS с Chaos Productions. Накратко от една страна лейбълът, който не иска да издаде цял албум и от друга страна групата, която държи на качествена продукция и на това парчетата да бъдат записани от SACEM.
Решението на дилемата е ко-финансиране от Studio du Manoir, за което групата не взима хонорар! Групата разнася записа си по различни мизукални къщи, което им отнема твърде много време и усилия. Най-накрая Patrick MATHE от New Rose – който е направил много за независимия рок – се съгласява да инвестира в тях.
3000 екземпляра от албума “Réalité” излизат през март 1985, седем месеца след записването му.
Звукът е перфектен за времето си и позволява пълното предаване на енергията на групата. Ритъмът е убийствен, китарите радостно режат, от друга страна се усеща духът на първия албум на Stiff Little Fingers. Пеенето е гневно и ни залива с поток от груби, мрачни текстове, но все пак реалистични и искрени. Всеки намира по нещо от своята история в този диск, по малко от преживяното. Едно перфектно цяло – песните, паузите, бързите моменти, които са умело вмъкнати и по никакъв начин не нарушават ритъма, а напротив – позволяват с нова сила да започнеш наново. Този албум е точно попадение в десятката и както един журналист казва за Clash, ”има групи които са възприемани като големи фигури”. CAMERA SILENS определено са от тях. Албумът “Réalité” остава класика за всеки пънк/скин от 80-те.
CAMERA SILENS предоставят парчето “Identité” за една компилация, която искат да копродуцират Gougnaf Mouvement (които по-късно ще бъдат доста дискутирани) и Kronchtadt Tapes от St Etienne. “Les Héros du Peuple sont immortels” излиза през 1985, а е преиздадена на CD през 1989 с различна обложка, за да избегнат плащането на правата на SACEM. По това време свирят и с O.T.H.
През 1986 Gilles е принуден да напусне групата, поради лични и съдебни причини. Това на практика е краят, тъй като CAMERA SILENS мислят сериозно да прекратят съществуването си.
След месеци на размисли, те тръгват от нулата, обръщайки се към други стилове. По принуда но и от нужда, намирайки се в затворения мъчителен кръг на пънка. Новата им ориентация налага и идването на François на саксофон и Manu като хорист.
През този си период групата е повлияна силно от черната музика: ритъм и блус, реге, соул и т.н. … Всичко, което е горещо и увличащо, и което включва брас секция. Два кавъра разкриват тази тяхна промяна: “Swing Easy” на Soul Vendors и “Stop That Train” на Keith Rowe и Texas Dixon, спомен за доброто старо рокстеди. Alain, перкусии, се присъединява към групата а Jean-Marc е новият менажер, които също така изпълнява и същите функции в Noir Désir от 1993 до 1996.
Записват и три нови песни. “Identité” и “Une dernière fois” са песните, излъчени в предаването “Décibels” на Jan-Lou Janeir по FR3, от 12 декември 1986. В тази връзка групата потвърждава публично и раздялата си с размирната пънк сцена, от която са така добре познати.
Промяната ражда и нов подем за CAMERA SILENS, които се връщат студиото през февруари 1987, този път в Chalet, в Bordeaux.
Излизат и два нови диска: сингълът “Comme hier”, който е повод за ново представяне в “Décibels” на 30 юли 1987 и албумът “Rien qu’en traînant”, който сами продуцират.
Албумът, включващ шест парчета, е рисковано начинание, особено след редицата промени, новата музикалната линия на групата, която е миш-маш от предишни и настоящи музикални вклияния. Това е сигурно най-доброто възможно решение, с цел да не повтаря предишният им албум.
По това време нещата се развиват твърде бързо, групите се променят с нечувана скорост.
Албумът “Rien qu’en traînant” е интересен с това, че съдържа силни и носталгични парчета, написани искрено и чистосърдечно и поради тази причина остават в историята.
От дистанцията на времето този втори албум може да бъде считан като етап от узряването на третия албум (който така и не доузрява), които би бил завършек на започналата промяна на групата. CAMERA SILENS приключват съществуването си през май 1988.
Малко след това Gilles загива, както легендите разказват – в уличен бой.
Benoît се установява в Париж. През 1992 излиза CD-то “84/87″ издадено от неговия лейбъл, Sirène Productions.
Bruno и Eric се присъдиняват към хардкор групата Mush, замествайки там двама от основателите й. Издават три албума, “Ex-Colibris” през 1994, “Monde ouvert” през 1996 и “Big Gang Bang” през 1999.
CAMERA SILENS се събират отново през 2000 и записват четири парчета. Benoît : вокал и китара, Eric : бас, Fred : китара, Bruno : барабани, François : саксофон.
Лейбълът Euthanasie преиздава през декември 2003 двата албума, придружени с демо записи на четирите парчета, записани през 2000-та. Последвани са и от версия на плоча.

Camera Silens Website
КРАЙ

С любезното съдействие на Oie-e,без когото публикуването на тази статия би било невъзможно