(To hell with) The Boys
The Boys са една от любимите ми групи ,ето защо се постарах да преведа биографията им. Както се забелязва, по време на цялата си активна кариера са непрестанно преследвани от беди, поради независещи от тях обстоятелства. Въпреки това оставят невероятно наследство, като лично аз препоръчвам албума
To hell with the boys не само, защото него чух първо, но и защото включва някои
от техните мои песни. Иначе Sick on you получава 10 от 10.
Casino Steel свири във влиятелната група Hollywood Brats, създадена в Лондон през 1972.По стил подобна на New York Dolls, имаща за цел да шокира. След разпадането на бандата, той се среща с Matt Dangerfield, който е превърнал мазето на блока си в звукозаписно студио. 47A Warrington Crescent се превръща в изключително важен пункт за развитието на UK пънк сцената в средата на седемдесетте.
Mick Jones, Tony James, Bryan James, Rat Scabies, Gene October и Billy Idol редовно посещават мястото. The Damned, The Clash, Generation X и Sex Pistols правят първите си записи именно там.
Благодарение на тези сесии се ражда легендарната пънк група London SS ,в състав: Dangerfield, Steel, Mick Jones и Tony James.После на барабаните се присъединява и Honest John Plain, а друг барабанист измисля името, като SS означава Social Security. Dangerfield напуска London SS ,за да се събере със Steel, Andrew Matheson (вокали) и Wayne Manor (бас) – всички те от Hollywood Brats –заедно с Geir Waade (барабани),стар негов приятел. Honest John Plain също се включва по-късно в състава.
След няколко репетиции Matheson, Manor и Waade напускат. Plain се запознава с Duncan ‘Kid’ Reid и Jack Black, като ги привлича в групата през юни 1976 респ. на баса и барабаните. Десетки вокалисти минават на проби, преди да се реши ,че постът ще бъде поет от Dangerfield и Reid едновременно. Започвайки работа с някои от старите неща на Steel/Dangerfield, The Boys (Matt Dangerfield: китара/вокали,Duncan ‘Kid’ Reid: бас/вокали,Casino Steel: орган/пиано/вокали,Honest John Plain: китара/вокали,Jack Black: барабани (1976 -1982),Vom Ritchie: барабани (1999 – )) са на път да превземат музикалния свят. Първият им концерт е септември 1976 и на него получават подкрепата на Mick Jones, Billy Idol, Tony James и Gene October;следват още проекти и така момчетата се срещат с представители NEMS Records.
Няколко месеца по-късно (през 77-ма) е подписан петгодишен договор и по този начин The Boys стават първата UK пънк група с договор за албум (The Damned имат за сингъл, а Sex Pistols са изхвърлени от EMI).
The Boys записват първия си сингъл I Don’t Care или Soda Pressing и поемат на първото си национално турне заедно с легендата на Velvet Underground, John Cale.
През май 1977 се провеждат записите за дебютната тава. Те претърпяват големи промени, тъй като първоначално звученето им далеч не наподобява суровия пънк, който е бил търсен в началото.
Вторият им сингъл First Time е страхотен хит, но продажбите на направеното досега не са големи по причини,независещи от бандата, като проблеми с NEMS, например. The Boys започват записите на втория си албум и през февруари 1978 издават сингъла Brickfield Nights, без съмнение най-доброто постижение на Dangerfield като вокалист. Тавата се казва Alternative Chartbusters и към нея има големи очаквания.Отново заради грешки на NEMS албумът не получава заслужената промоция ,въпреки стойностните powerpop/punk песни, включени в него.
През 1978 започват записите на третия проект, Junk, за който обаче от NEMS отказват да платят и така Dangerfield сам го реализира,спасявайки много ценни кадри.
След 18-месечно отсъствие , The Boys се завръщат с контракт с нов лейбъл, Safari Records ,и нов албум,записан в Норвегия. To Hell With The Boys излиза ноември 1979.
The Boys се появяват на живо на Old Grey Whistle Test през 1980 преди да заминат на турне с Ramones.После Steel напуска. Следват още няколко неуспеха със сингъла Weekend и тавата Boys Only, в следствие на които бандата се оказва без лейбъл. Направени са промени в състава и турнета в Италия и Испания, а те от своя страна са последвани от дълга почивка.
Въпреки че The Boys никога не постигат комерсиален успех, тяхната музика отказва да умре. Campino, вокалистът на Die Toten Hosen, прави няколко кавъра и успешно я разпространява надлъж и нашир, като през 2002 организира общ концерт със своите идоли. В края на осемдесетте е издаден сборен комплект с техните албуми,както и с материали,неиздавани дотогава.
И днес продължават да съществуват множество спекулации за нови албуми на групата, но The Boys никога повече няма да се съберат като действаща банда.
