Rudies all around

Първите във всичко в пънка (без договор за тава). Първите със сингъл. Първите с турне в Америка, първите, които се разделят и първите, които се събират отново след това. Свирили са на 100 Club Festival през 1976. Свирили са на CBGB в New York, подгрявайки Dead Boys и запращайки ги далеч зад себе си. Били са съпорт на Marc Bolan по време на последното му турне и са свирили на най-емблематичните пънк места – Roxy, Covent Garden. Rat и Brian идват от London SS. Високоенергични тонове. Проблемите започнали с издаването на втория албум, Music For Pleasure, продуциран от Пинк Флойдовия Nick Mason. Пристигнал допълнителен китарист, Lu ,който след записите на Rat бил заместен от John Moss (от London,а по-късно и Culture Club).

И така, кои са били the Damned? Rat и Brian се познавали от London SS. Участвали са с Капитана в бандата на Malcolm Mc’Clarens, Masters Of The Backside, заедно с Chrissie Hynde ,облечена като момче, за да вилнее, докато те свирят.
The Damned и Johnny Moped са били банди,силно свързани помежду си. Капитана участвал в The Moped, а Rat и Slimey Toad свирили заедно в група на име Rot. “Стандартните пънк влияния идваха от New York Dolls, Stooges, гаражните банди от шейсетте, но Капитана и останалите от the Mopeds бяха големи фенове на Soft Machine.” Това обяснявало някои от по-късните езотерични китарни разработки на Капитана. Той бил фен също и на Syd Barrett.
През март 1987 се разделили, само за да се съберат отново в края на същата година с Капитана на китарата и Algy на баса, завръщайки се с Love Song и цяла нова глава от своята история. От тогава насетне групата преминала през серии от фалшиви залези и продължава да свири до днес от време на време в различни форми.
The Damned би трябвало да са били невероятни звезди, но станали жертва на собствената си липса на късмет. Интересно как са били смятани от останалите банди и от пресата за вариететни изпълнители, докато ние,техните фенове ги оценяваме като невероятен пънк рок?

Глава Първа: 6 седмици репетиции и първи лайф на 100 Club ,подгрявайки The Sex Pistols. 3 месеца по-късно записват първия UK пънк сингъл, създаден до тогава – New Rose за Stiff records, като този лейбъл бил независим и не успял да промотира качествено тавата Damned, Damned, Damned ,излязла април ’77.

Dave Vanian – Vocals, Brian James – Guitar
Captain Sensible – Bass, Rat Scabies – Drums

New Rose / Help
Stiff ,ноември 1976
Абсолютно чудовищна песен. Всичко в нея крещи. Ужасяващи барабани, надъхващ риф и непоносима скорост. 24 карата класически пънк. От другата страна е записана версия на песен на Beatles – Help.

Neat, Neat, Neat / Stab Your Back
Stiff, февруари 1977.
Суров и абразивен звук. Интрото на песента включва разстроеното басово звучене на Капитана между стените на домашно направеното студио. Маниакален риф на Eddie Cochran с привкус на титаничния китарен тон на Brian James. Следите от рокабили, Stooges, The New York Dolls и пънка се съчетават перфектно. За какво става дума в песента? По дяволите. Поредната класика. Stab your Back е също страхотна.

Damned, Damned, Damned.
Stiff, февруари 1977.
Целият комплект от песни е продуциран в един ден. Sensible(Капитана) твърди, че от него си спомня само непрекъснато движение и литри сайдер. В сравнение с изчистеното и префинено звучене на Bollocks, тази тава е сурова и бърза. Освен гореспоменатите хитове, великолепни са също Fan Club, Fish, See Her Tonight.

Глава 2: Засилване на китарния звук и привличане на Robert ‘Lu’ Edmunds. Нови членове в екипа – барабанистът на Pink Floyd, Nick Mason става продуцент, пристига и саксофонистът Lol Coxhill. Няма комерсиален или какъвто и да било успех. Rat Scabies напуска първи,заместен е от John Moss ,следващият ,който си тръгва ,е Brian James.

Dave Vanian – Vocals ,Brian James – Guitar
Captain Sensible – Bass, Rat Scabies – Drums
‘Lu’ Edmunds – Guitar, John Moss – Drums

Problem Child / You Take My Money
Stiff, ноември 1977
Звучи по-малко френетично от последните два сингъла. Хаосът вече липсва. Допълнителната китара дори не се усеща, иначе всичко е наред.

One Way Love / Don’t Cry Wolf
Stiff ,декември 1977.
Това вече са съвсем различни Damned. Пързаляща се китара озвучава One Way Love ,а Don’t Cry Wolf е отлична.Елегантно. По-музикално. Обложката няма картинка, но плочата е зловещо червено-лилава.

Music For Pleasure.
Stiff ,ноември1977
Странното за тази тава е, че колкото повече я слушаш, толкова по-логична започва да ти звучи и все пак нещо в нея не се връзва с останалите й компоненти. Свиренето е стегнато и тук присъстват някои невероятни песни като You Know, One Way Love, Stretcher Case Baby, Don’t Cry Wolf и Idiot Box.

Глава 3: Герои. С разпадането на бандата Dave Vanian отива при The Doctors Of Madness. Scabies прави The White Cats и ходи по турнета. John Moss и Lu създават The Edge. Sensible започва King, а Brian James – Tanz Der Youth. Концерт като Les Punks без Brian, но с Lemmy от Motorhead на баса, ги подсеща да се съберат отново. Този път под името The Doomed, без Brian James, с Капитана на китарата и Henry Badowski (бивш Chelsea) на баса. Проектът оцелява анемично кратко и Algy Ward от The Saints замества Henry. Вече пеят за Chiswick records и съответно заемат ключови позиции в чартовете.

Dave Vanian – Vocals, Captain Sensible – Guitar
Algy Ward – Bass, Rat Scabies – Drums

Love Song / Suicide / Noise, Noise, Noise
Chiswick ,април1979
Кой би предположил, че рожбата на New Rose и Neat Neat Neat би направила такъв фурор? Love Song помита всичко по пътя си и е щедър източник на гениалност. Капитана е във вихъра си, а Suicide също е добра.

Smash It Up / Burglar
Chiswick ,септември1979
След фойерверките, останали да тлеят от Love Song, навярно бихте очаквали нещо също толкова влудяващо,и все пак Smash It Up Part 1 е инструментална афера – нежна и мелодична + участието на кийборд. Part 2 продължава с кийборда, който е дяволски пленителен. Добра подготовка за Burglar и вокалите на Rat Scabies.

I Just Can’t Be Happy Today / Ballroom Blitz.
Chiswick ,ноември 1979
Доказателството ,че Damned могат да правят и по-чувтсвителни и проникновени тонове. Ballroom Blitz е остатък от работата на the Doomed и Lemmy за Sweet’s old chestnut. По първоначален замисъл това е трябвало да бъде сплит между Motörhead и The Damned ,но по някакви незнайни причини той е бил изоставен.

Machine Gun Etiquette
Chiswick 1979
И така достигаме до третия албум, който е 100% музика. Невероятна комбинация от различно звучене Melody Lee е кавър на MC5 и тяхната Lookin At You, The White Cats’ Second Time Around е преименувана на Machine Gun Etiquette,а Antipope също заслужава да се отбележи.

The Damned vs. The Dead Boys

Кой е най-добрият UK или американски пънк? Това никога няма да се разбере, но в един момент две банди от двете сцени тръгват по дългия трънлив път на съревнованието. Първо The Damned подгряват Dead Boys в Щатите, после The Dead Boys учтиво връщат жеста като свирят с The Damned на турне в UK.Нищо не ни пречи да поразсъждаваме малко.
The Dead Boys идват от Охайо и банда на име Rocket From The Tombs. Техен водач е Stiv Bators., изключителен фен на Iggy Рор, имитиращ стила му като прибавя и по нещо от себе си – повръщане, извършване на ексцесии с колана си и получаване на свирки на сцената.Друг главен образ е Cheetah Chrome.Дълги коси, пламъци и свастики. Успешно впечатляват Ramones.
The Damned идват от London SS. Ядрото е съставено от Rat Scabies и Brian James. Rat е вманиачен барабанист. Bryan James е текстописец и китарист. Вокалът Dave Vanian е бивш гробар, който никога преди това не е пял, но изглежда добре. Captain Sensible (обича да носи униформи на медицински сестри) е бивш чистач на тоалетни, който е свирил с Johnny Moped. Събрани след Sex Pistols, но ги изпреварват с първия сингъл New Rose. Tе са и първите, които посещават Америка. Авангардът на UK пънк сцената пристига в Ню Йорк, за да открие, че вече бившите бунтари от The Rolling Stones са му останили богато наследство – сметанови торти, проститутки и наркотици.
Въоражени, дрогирани и със задоволен нагон, The Damned превземат сцената клед като The Dead Boys вече са слезли от нея. Ето какво пише в книгата на Roberts Bayley „From The Velvets To The Voivoids” по повод събитието: „The Damned дойдоха и прекараха един уикенд с Dead Boys – нещо като битка между титани. The Dead Boys правеха „Anarchy In The UK”.Подиграваха се на английските групи. Те бяха просто рок, не пънк рок. Накрая разбраха какво се иска от тях и го направиха.Но за мен Damned бяха истински оригинални. Толкова странни. Много бързи и маниакални и имаха наистина добри песни.”
В общи линии Damned са по-бързи, по-съобразителни, по-забавни и с по-добри парчета.
И така между двете групи възниква негласното разбирателство, че ако Dead Boys наминат към Великобритания, ще направят общо турне. Нещо като да предложиш на някого да ти дойде на гости без да вярваш,че би го сторил наистина, но в последния момент той се появява нечакан от нищото пред входната ти врата.

И въпреки че нищо не се разбра от казаното, едно е ясно – всички пънк групи са уникални сами по себе си (било заради странностите или традиционностите им). И все пак англичаните харесват повече The Damned. Защо ли?

Спокойно , и за Dead Boys ще чуем похвали, но по-късно.

Преведено, написано и съчинено специално за Папагал [Папагал],без когото вкусът на брендито не би бил същият