Rudies all around

ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ПОСТ Е УЖАСНО ДЪЛЪГ! ТАКА ЧЕ СЕ ЗАРЕДЕТЕ С ДОСТАТЪЧНО ТЪРПЕНИЕ И НЕРВИ, ЗА ДА ГО ИЗЧЕТЕТЕ ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ. МНОГО Е ИНТЕРЕСЕН, ЧЕСТНА ДУМА.

Началото е поставено през ноември 1980 в едно мазе в Hösbach,близо до Aschaffenburg. Основателите са Stephan Weidner, 17, Kevin Russell, 16 и Peter Schorowsky, 17. Вдъхновени от пънк банди като Sex Pistols, The Ramones, The Clash, The Stranglers и Sham 69, тримата младежи решават, че най-логичното нещо на света е да си направят група. Името й е избрано след като техни познати наричат зеленокосите бунтари “böse Onkels”. Момчетата произхождат от средната класа и асоциалните кръгове на обществото.

Малкият град прави неизбежни срещата и неразделното приятелство между Stephan, Peter и Kevin. Когато започват, всичко, с което разполагат, са стара бас китара, усилвател, набързо комплектовани барабани, микрофон и плектър. Първите им песни представляват много повече от музикален дисбаланс. Все още съществува касетка с ценни материали, записани във вече споменатото мазе.
Като по-големи, Böhse Onkelz започват да разчупват оковите си и да посещават от време на време Франкфурт. Stephan, който е изгонен от училище през 1979 и работи в кръчмата на баща си, избягва от него и се отдава на отшелничество в рамките на пънк сцената на големия град. Peter Schorowsky става чирак-оксиженист, а Kevin Russell все още се мъчи да завърши гимназията.

Противно на твърденията, че Böhse Onkelz пишат скандалната песен Türken raus, заради която някои все още ги смятат за скинхед група, в следствие на расови предразсъдъци, това не е вярно. Песента е един от първите им проекти и отразява обществената обстановка – сблъсъците между младежите, принадлежащи към различни култури, които живеят в предградията на Франкфурт. И все пак не може да се отрече, че отношението на бандата към чужденците дълго време остава враждебно.
През 1980 Böhse Onkelz навлизат в пънк сцената и бързо си печелят етикети като „асоциален, автентичен пънк”.Наистина стилът им е агресивен и това се дължи на процъфтяващото музикално движение. Пънковете смятат хипитата за враг номер едно. През 81-ва се осъществяват първите два концерта на момчетата, от които обаче няма никакъв снимков или звуков материал.
Matthias “Gonzo” Röhr, 18, доскорошен китарист на франкфуртските Antikörper се присъединява към компанията същата година. Той свири на китара от 12-годишен и преди да открие пънка се вдъхновява от блуса и соул музиката. Първоначално разпределението е било следното: Gonzo – бас,Stephan Weidner – китара, Kevin Russell – вокали, Peter Schorowsky – барабани.
Първите две години наследството на тайфата се състои от четири концерта и песни като Türken raus, Bullenschwein, Hinein in das schäumende Bier , Schöner Tag, Deutsche Welle ,Bruno Baumann. Gonzo внася известен професионализъм и неговите умения подобряват качеството на песните. Виковете и крясъците вече се превръщат в истински пънк и като такъв се приемат от младежта. Въпреки това в Германия набира скорост NDW – Новата вълна – чийто банди не са толкова агресивни и пишат песните си повече на английски език. Ето защо за пънкарите е изключително трудно да се измъкнат от границите на Франкфурт, за да получат вниманието на по-голям кръг от хора в Западна Германия. . За разпространението и достигането на все пак някаква популярност помагат фензиновете, в които всички събития от субкултурния живот се описват прилежно и в пълни подробности, и понеже всеки град с подобен дух разполага с такива, новините се разпространяват ако не бързо, то поне точно.

Рок енд рол движението от петдесетте и хипи културата се осъждат от пресата като позорни, неморални и отвратителни. Не по-различно е отношението им към пънка в началото на осемдесетте. Движението, идващо от Англия, е описано като „най-лошото нещо”, което някога може да се случи на немските тийнейджъри. Политиката и по-точно левите идеи бързо се просмукват в сцената. Старите хипита и анархисти също се опитват да се намесят, но без успех. На пазара „Втората вълна” вече е известна като по-мекият вариант на пънка и така всички тези глупави и повърхностни факти, изписани в параграфа, се превръщат в основна пречка за съществуването и развитието на ИСТИНСКИТЕ хардкор пънкове. В началото на 82-ра пънк движението започва да се разпада (а преди това Böhse Onkelz успяват да изнесат концерт и да издадат демо запис с ужасно лошо качество). Ето защо много пънкове се преориентират и започват да се занимават с политика, докато останалите просто стоят и се оглеждат учудено, питайки се какво, по дяволите, се случва с тях. А има и такива, които напускат сцената и стават отново „нормални”.
The Böhse Onkelz не изпускат от вниманието си както местната сцена, така и тази в Англия, където вече се заражда нов стил. Естествено минава доста време, преди той да достигне до Германия. Този път вълшебната думичка е „Ой!”. В началото на 82-ра групата заминава за Берлин, за да запише две песни за Soundtrack zum Untergang Vol. II за лейбъла Aggressive Rockproduktionen (днес – “Noise” ). По време на записите Gonzo и Stephan разменят инструментите си и промяната остава в силадо самия край. Други банди, появяващи се в компилацията, са Normahl, Blitzkrieg, Neurotic Arseholes, Notdurft и пр. и въпреки че името на Böhse Onkelz не фигурира там, двете им песни – Hippies и Religion – да.

В Англия пънк движението получава същото медийно невнимание както и в Германия. Много групи вече започват да се ориентират към Ой!-я. Негов родоначалник са Cockney Rejects – футболни запалянковци,аполитична банда от лондонската работническа класа, чийто възглас“Оi!, Оi!, Оi!” за кратко време се превръща в боен вик на цяло едно поколение младежи,едва навлезли в юношеска възраст, които прекарват почивните дни в битки по стадионите. В началото „Ой” означава да пееш аполитичен, бърз пънк с тежки текстове, да се обличаш с една идея по-спретнато от останалите „булевардни” пънкове и да не оставаш длъжен никому.
В Германия много музиканти застават на страната на Ой-я в опитите си да се отделят от „Новата вълна” и от анархистите, търсейки място, където да пеят своите непринудени песни без да се ангажират политически. И докато банди като Slime от Хамбург заемат крайно леви позиции, то Onkelz първи се качват на аполитичния Ой! влак, който ще ги отведе към нови простори, които да изпълват с гнева си. Песни като Religion, Hippies и Oi, Oi, Oi са достатъчно показателни за това. Същевременно проблемите на Острова се пренасят и в Германия – радикалното дясно крило започва да злоупотребява с гордостта и със скрития патриотизъм на Ой! сцената в своя полза, което в средата на седемдесетте години разрушава напълно rude boy и скинхед движенията от 69-та. В началото на осемдесетте за скиновете настъпва нов момент – Ой!-ят, който бързо-бързо се разпространява из цяла Европа. И въпреки че той е рожба на аполитичните групи като Cockney Rejects, Angelic Upstarts, The Gonads, Agnostic Front, The Blitz, The Business и Cock Sparrer, влиянието на дясната сцена става значително в периода 1982/1983.Пънкът и млото скинхед движение не издържат и се превиват под натиска на радикализма.

През 1983-та Böhse Onkelz започват да се изплъзват от Ой-я и да навлизат в скинхед сцената. Stephan и Gonzo вече са с обръснати глави,а Stephan й посвещава песните си. Усеща се влиянието на ска музиката.
Същата година Kevin започва да чиракува като механик на кораб в Хамбург. Скоро отпътува за Сърбия като моряк и е на разположение на бандата само понякога. По същото време се събира с хора от радикалната скинхед сцена.. Stephan се жени и преживява с поредната случайна работа. Gonzo отбива военната си служба, а Peter работи като оксиженист..
В тази година бандата записва първото си официално демо. В него присъства по-крайна версия на Türken raus и нова такава на Oi, Oi, Oi. В този момент у Böhse Onkelz наистина може да се забележи осезаема ксенофобия ,изразена в брутално поведение по време на и без това редките им концерти. През 1981 свирят аматьорски пред група пияни пънкове, а сега преживяват първия си скинхед лайф. През лятото провеждат концерт в един бункер в Берлин, използван от крайната дясна скинхед банда Kraft durch Froide като репетиционна. Изпълняват Türken raus за последно, както и Oi, Oi, Oi,преименувана на Deutschland den Deutschen (Германия за немците – слоган на дясна политическа партия от 1980) На събитието присъстват към 80-100 човека, които изпращат Onkelz като герои – благоприятна възможност за крайните скинхедс да се влеят в сцената. Най-голямо влияние те оказват върху Kevin, който чрез понякога бруталното си агресивно държание се опитва да скрие от околните своята несигурност, породена от проблемите в семейството му. Той често се напива до припадък и скоро непоносимостта към всичко различно се превръща в силна ненавист. Разбира се по това време той е във възраст, в която мирогледът му се изгражда, което означава, че умът му е изключително податлив на влияние В действията му няма нищо политическо, нито идеологическо. Яростта му често е причина да проявява мазохизъм дори спрямо себе си – той личи не само в татуировките му, но и в наркотичната и алкохолна слабости, които по-късно се превръщат в зависимости.

През февруари 1985 Onkelz записват втория си албум, Böse Menschen – böse Lieder, въпреки че все още не са получили нито стотинка за първата тава. Съществуват пълни видео записи на….аудио записите, както е направена и касета с клипове. И докато обложката на Der Nette Mann се отнася без съмнение към скинхед сцената (окаляна кукла, снимана редом до чифт кубинки Dr. Martens), то сега е много по-неутрална. Друга разлика е липсата на темата за Германия в текстовете. Тук става дума само и единствено за алкохола и насилието на улицата и как последното не води до нищо добро, но е наложително в името на оцеляването. Трябва да се отбележи, че именно по това време дясната сцена се стреми всячески да привлече бандата на своя страна и да я използва за своите пропагандни цели. Böhse Onkelz получават безброй предложения от политически партии за подкрепа по обществени прояви, но до ден-днешен момчетата не са изсвирили дори една нота, предназначена за подобни цели. В този смисъл трябва да се разбират песните “Signum des Verrats, (Следа от предателство – песен за приятели пътешенственици и скинове, които се продават на политиката) и Hässlich, brutal und gewalttätig, (своеобразно изображение на образа на скиновете в медиите).
The Onkelz изпълняват четвъртия си и най-голям концерт пред скинхед публика заедно с англичаните от Indecent Exposure и немците от Die Hards през август 85-та близо до Lübeck.

В опит да спаси скинхед сцената, групата приема участие в телевизионно предаване на тема ксенофобия. След бързо изпълнение на Stolz (Гордост), Stephan и Kevin остават ,за да започне дискусията заедно с чужденци от Турция и Гърция. Kevin, все още облечен като скин, сам подписва смъртната си присъда като започва да обвинява последните в неща, с които те самите нямат нищо общо – неговите лични провали например. Stephan се опитва да поправиположението, но разбира, че няма смисъл от това, когато водещият кани двама млади нео-нацисти, облечени с тениски на Onkelz. Момчетата не са аполитични скинове , а десни екстремисти, които правят всичко възможно да излезе така, че същото се отнася и за бандата. Единственият шанс за конструктивна дискусия отива нещастно по дяволите.

През есента на 1985 Böhse Onkelz решават да изпълнят докрай договора си с Herbert Egoldt и Rock’O’Rama, записвайки последния, трети албум. Те все още не са получили никакви пари, но чек за 4,000 марки става факт – единствената сума, която буквално изкопчват някога от този лейбъл. Впрочем през годините компанията привлича на своя страна голям брой английски фашистки групи, което не допада на момчетата. Третият проект се състои от шест песни и се казва Mexico. Студийният албум е на тема световното първенство по футбол в Мексико и се харесва изключително от скиновете, което го прави и последната тава, предназначена за тях.
Първата причина за напускането на скинхед сцената се появява на 9.11.1985, когато Böhse Onkelz организират нов лайф във вече познатия ни берлински бункер. Месеци наред скиновете се отнасят с недоверие към тях . Защо? Защото вече не се бръснат и защото променят външния си вид. Недоволството расте и момчетата не са поканени на ноемврийския фест в столицата. Едва когато друга група отменя участието си, те получават предложение. Към двеста души се събират в бункера – разбира се, политически ориентирани, показвайки фашистки знаци, докато крещят „Germany for Germans”, “Foreigners Out” и “Sieg Heil”. Някои биха укорили Onkelz, че не отменят лайфа незабавно.Въпреки че отношението им към политиката не е нито крайно,нито дясно, феновете просто не желаят да приемат това. Така не след дълго бандата не желае повече да участва в тази сцена и дори вокалът Kevin (който после става татуировчик) най-накрая разбира и приема с охота това важно решение.

През септември следващата година дебютната тава на Onkelz се забранява. Der Nette Man се смята за нещо отвратително: заглавната песен приканва към детеубийства, Frankreich ‘84 – към расистко отношение, Mädchen – към порнография, Dr. Marten’s Beat – към насилие, а Böhse Onkelz – към безочлива възхвала на национал-социализма. Естествено забраната прави интереса към албума неимоверен, въпреки че изтъкнатите за нея причини са лъжливи и изпълнени с грешки. Според някои това е хитър маркетингов трик, но не е вярно. Момчетата приемат забраната като нещо нормално – така или иначе не са спечелили абсолютно нищо от очернения албум.
През 1986 Onkelz остават без нов договор и без нови песни. След благотворителен концерт на S.O.S. Kinderdorf , по време на който пияният Kevin Russell припада върху барабаните и не може да се изправи сам, до 1989 няма повече лайфове – пресата изгубва дирите на бандата, обществото забравя дотогавашната й история и интересът към нея е изгубен. В рамките на скинхед сцената се разнасят слухове за разпадане на групата. Ето два цитата по този повод: „Няма такова нещо”, казва Stephan. “Не знам кой говори подобни глупости. Дадохме си почивка, защото не искаме никой да ни притиска в ъгъла и да ни отнема правото да се забавляваме. Черноглед съм относно бъдещето на скинхед сцената. Много от старите скинове я напуснаха, други промениха отношението си….Ние няма да позволим те да ни казват какво да правим. Знаем как стоят нещата.Скиновете, които са такива от най-малко шест години се броят на пръсти”. На въпроса за скинхедс, и дали групата би се завърнала към тях, Stephan отговаря: “Не искаме случката с телевизионното предаване да се повтори повече. Участвахме там, защото искахме да направим всичко възможно да представим скиновете в истинската им светлина, далеч от клишето, наречено „нацизъм” .”

1987-ма отбелязва втората година извън скинхед движението и излизането на първия метъл албум под крилото на лейбъла Metal Enterprises.Onkelz wie wir бързо печели репутацията на неподправен рок проект. Все още интересът към групата от страна на обществото е нисък, въпреки че броят на феновете се увеличава скорострелно. Само няколко зина отказват да приемат промяната у момчетата. Единственият документ от този период е дълго интервю за книгата на социолога Markus Eberwein – Skinheads in Germany. Следват интересни цитати.
Stephan: “….Някога бунтовна пънк банда, Kapelle, под влиянието на вокалиста им Ian Stuart се свързва с фашисткия Национален Фронт. Skrewdriver набират последователи из целия свят. Групите си слагат имена като Blut und Ehre (Кръв и чест) в Швейцария, Kraft durch Froide (Сила чрез удоволствие) в Западен Берлин”
Pe: “Разбира се, че има банди, които са фашистки съвсем целенасочено”
Gonzo: “Но нашето намерение никога не е било такова”
Pe: “Нямаме нищо общо с това”
Gonzo: “Политиката никога не ни е била страст
Kevin: “Тя е ужасно скучна. Дори не е нещо, за което можеш да говориш, тъй като в Германия е невъзможно да я има. Ето защо не ми пука за нея, ясно? Искам да живея по моя начин. Да се ангажираш политически е най-ужасното нещо – такава загуба на време” (….)
Stephan: “Тъжното е, че ние бяхме там от самото начало и помагахме за изграждането на сцената, а после видяхме с очите си как група идиоти развалиха всичко и се изплюха върху нашите усилия.” (…). Напуснахме, когато пънковете станаха леви. За нас пънкът означаваше забавление”
Kevin: “Същото е и със скиновете, които станаха десни. А аз успях да се измъкна почти навреме. Абсолютно същото, както стана с пънкарите (……). Истинският скинхед е аполитичният скинхед”
Gonzo: “Както беше с пънковете едно време. После политиката се просмука навсякъде и какво се случи? Ние не искахме, бяхме против. Дори не помня как станахме скинове…беше естествено и от само себе си. Във всеки случай обаче не беше заради ” Sieg Heil”
Kevin: “Просто искахме да свирим, вместо да пием и да изпадаме постоянно в безсъзнание”

Ето защо песента Erinnerungen (Спомени) от Onkelz wie wir се смята за класическо прощално парче и се приема от хората, преживели същото, по най- прекрасния начин. За Böhse Onkelz това е краят на отношенията им със скинхед сцената.

През 1988, както и в годината преди нея, концерти няма. Медиите все още не се интересуват от Böhse Onkelz. Нито музиката им, нито сбогуването им със скиновете се споменават някъде до февруари, когато е направено първото ревю на Onkelz wie wir – тавата е обявена за „нацистки скинхед албум” от едно списание, което по-късно кани Stephan и Gonzo, които се оплакват от етикета, на интервю.
Междувременно зависимостта на Kevin към наркотиците става все по-сериозна – от трева и лепило минава на кокаин, LSD и екстази. Апартаментът му на Веберщрасе ,известен като „28”,се превръща в наркоманска дупка. В началото приятелите му също ходят там, а петият студиен албум , Kneipenterroristen, се появява на пазара през есента. Впрочем феновете на Onkelz не са вече само скинове, въпреки че тяхната сцена сериозно запада при излизането на бандата от нея. Ето защо зиновете се обръщат на 180 градуса и ги наричат „хипита” , „копелета” и „леви боклуци”.Все пак колкото са мразени , толкова са и обичани, особено от по-старите пънкове и скинове. На концертите им присъстват към 1200 човека, на един от тях се появява група скинове, които започват да обиждат публиката. Тогава Stephan прави първото си публично изказване против дясното крило, оплаквайки се на останалите, че по-старите текстове на бандата му са останали неразбрани и грешно интерпретирани от по-голямата част от слушателите им.
В Böhse Onkelz има две противоположности – Stephan Weidner ,който отваря скейт и сноуборд магазин и който отдавна се е научил да не разрешава конфликтите си с насилие, и Kevin, който продължава да лудее. А Pe и Gonzo – по тяхно лично желание – вече не са толкова близки приятели на последния.
Ето защо 1990-та се превръща в една от най-черните години за момчетата. Stephan, „вдъхновен” от мизерстването на Kevin, пише някои от най-мрачните си текстове. Песни като Leiden (Страдание), Necrophil и Hast du Sehnsucht nach der Nadel (Пристрастен ли си към спринцовката) са доказателство за това.
Ужасите за продължават, когато най-добрият приятел на групата, двадесет и три годишният пътешественик Andreas Trimborn е намушкан до смърт в Speak Easy, кръчма в Alt-Sachsenhausen. Така се раждат песните Nur die besten sterben jung (Само добрите умират млади), Ganz egal (Няма значение), Das Messer und die Wunde (Камата и раната), Der Platz neben mir (Мястото до мен). Те са от различни години. Междувременно Kevin напълно потъва все по-дълбоко в тинята на кокаиновата си любов. Паралелно с това шестата тава на Onkelz е последната под ръководството на лейбъла на Ingo Nowotny и така групата подписва с Bellaphon от Франкфурт. Es ist soweit продава 30,000 копия за рекордно кратко време. Първият общ проект е Wir ham’ noch lange nicht genug от 91-ва, изцяло повлиян от личните преживявания на момчетата, като една от песните е посветена на Trimmi – Nur die besten sterben jung, една – на зверството, извършено спрямо него – Ganz egal, една – на дезинформираността на медиите – Zeig mir den Weg и друга – на безсмислието на пиянските дни – Wieder mal ‘nen Tag verschenkt (Още един изгубен ден). За няколко месеца са продадени 100,000 копия и това обръща вниманието на пресата към Onkelz, въпреки че никога досега те не са снимали нито едно видео (бел.пр. – само онова фенското, ако си спомняте), нито техни песни са звучали по радиото. И така започва нова инвазия върху групата – обществеността се опитва всячески да ги накара да сменят името си, да се прегрупират и да започнат да пеят на английски. Разбира се, Onkelz отказват.
В края на 91-ва обаче нещата излизат от контрол. Появяващата се по вестници и телевизия информация за Böhse Onkelz търпи безобразна цензура – думите се променят, фактите се изкривяват, слагат се лъжливи етикети…… в общи линии отново се възраждат обвиненията в радикализъм и все така отново музикантите се отбраняват в публичното пространство както могат. В сцената нахлува нов термин, „наци рок” и критиците дават пример за такъв именно в тяхно лице. И въпреки че те се заричат да не дават повече никакви интервюта се стига до момент, в който Stephan тича непрекъснато от една редакция в друга. А през това време Kevin….става абсолютен наркоман и алкохолик, едва издържащ на собствените си концерти. Настъпва най-дълбоката криза на групата от създаването й през 1980 насам.
А през 1992 войната срещу Böhse Onkelz достига своята кулминация. Heilige Lieder – осмият албум достига номер шест в класациите без НИТО ЕДНА реклама. Това предизвиква вълна от възмущение. Без време са продадени 200,000 копия, а „наци рок” се употребява толкова често, че читателите и слушателите се смущават без сами да разбират колко грешат. При това въпросът за смяната на имиджа все още стои на дневен ред. Бандата получава предложение да се прекръсти на “liebe Tanten” (любящите лели) ,или нещо подобно. Stephan продължава да твърди, че промяната на името няма да промени и възгледите им. Реакциите на това са жестоки: “Убийте децата си, изнасилете жените си” (Leipziger Volkszeitung), “Neu-Isenberg трепери от страх пред Böhse Onkelz” (Darmstädter Echo), “Спрете наци-рокерите” (Express), “Маската е всичко” (Tempo), “Фашистите са тук!” (Pop Rocky). И въпреки че един немски вестник застава зад тях, момчетата са принудени да отменят почти всичките си концерти, амагазините, които продават техните албуми ,се нападат от антифашисти. Стига се до смешното положение, в което вестник Der Spiegel фалшифицира една снимка и прави от нея долен компромат. И като че ли от инат, но Böhse Onkelz все пак си остават такива, каквито са били досега. Същата година издават двоен албум “Schwarz” и “Weiss” – тематично и музикално един от най-зрелите им проекти. В интервютата от това време момчетата продължават да изразяват негативните си позиции спрямо десните радикалисти и за хиляден път се обявяват против насилието на улицата и по концертите.
Името на Onkelz предизвиква много дебати, както и обществено раздвоение. Все повече млади хора откриват бандата и започват да я наричат „своя”. Едва ли има друга група в Германия, която да е била дискутирана толкова усилено и която да е била използвана без нейното собствено разрешение за оръжие на наглата политическа агитация.

През 1994 Böhse Onkelz си дават почивка. Издаден е само Best of ….И все пак изнасят 35 концерта ,на всеки от който присъстват около 4-5000 души. Въпрос:”От какви хора се състои публиката ви днес?” Отговор: „От по-млади. И от все по-малко нацита.” От Mindener Tageblatt: “След падането на Берлинската стена решихме да не свирим в Източна Германия, въпреки предложенията ,които получавахме. Първо искахме позицията ни спрямо десните да бъде ясна за всички.”
Същевременно Kevin започва да се лекува, подпомогнат от приятелите си, но вече доста дистанциран и отдалечен от тях. Самата група вече не е аматьорска – подписан е договор с Virgin Records.
Оказва се, че спечеленото медийно внимание е нож с две остриета. Старите приказки се преповтарят, а дори се прави документален филм за бандата, в който обаче материалите са редактирани в последния момент – за да не изглеждат прекалено позитивни. Onkelz продължават да се защитават, разяснявайки защо така и не променят името си – би било признак на някаква вина, ако го сторят,а такава нямат – и защо е абсолютно глупаво и безсмислено да бъдат обвинявани в национал-социалистическа привързаност, след като всякакъв интерес към нацизма у тях просто липсва и винаги е липсвал.

През 1996 на пазара излизат хиляди нелегални копия на албумите на Böhse Onkelz, които пък се опитват да закупят правата на първите си три албума, за да спрат продажбите им на пазара, поради двуполюсното обществено мнение.
Лятото, малко преди голямото турне из Германия, момчетата издават дванайсетия си студиен албум, E.I.N.S. Естествено отново остават неразбрани – замисълът на заглавието има за цел да покаже солидарността им, но според журналистите абревиатурата означава “Eigentlich immer noch skins” (Естествено ние сме все още скинове). E.I.N.S. продава над 400,000 копия и достига номер 3 в чартовете.
Onkelz решават отново да проговорят за миналото и за напускането си на скинхед сцената от преди десет години. Въпрос: „Значи вие не искате да криете миналото си, но и не искате да се злоупотребява с него?” Stephan: “Точно така. Не искам да се извинявам за нищо сторено. Аз научих страшно много неща и ще защитавам промените, които претърпяхме. Ние осъзнахме, че левите обичат да се държат сякаш винаги те са прави – и тук от чисто теоретична гледна точка не искам да казвам, че не са,защото аз мразя фашизма и вярвам ,че е изключително важно да се борим с него, но не чрез неговите собствени методи” Въпрос: „Напълно ли се отделихте от дясната сцена?” Stephan: “Ние никога не сме били част от нея. А това, че според хората „скинхед” е равносилно на „нацист”, не е мой проблем”. Наистина жалко, че в продължение на десет години групата е наричана „копелдашка” от нацистите и „нацистка” от левите.
За да прекратят веднъж завинаги слуховете и глупостите, които чуват по свой адрес,
Böhse Onkelz решават да издадат биографията си – Danke für nichts през октомври 97-ма. Нищо от историята им не е спестено, но повечето от враговете им отказват да я прочетат и по този начин отдавна създаденото напрежение не се смъква ни на йота.

Когато бандата издава тринадесетата си тава, Viva los Tioz, се случва немислимото: тя достига номер едно в Media Control Top 100 Longplay Charts. От тук може да се отбележи песента Ohne mich (Без мен), която ясно потвърждава още веднъж: нито ляво, нито дясно за Böhse Onkelz
Въпрос:”Били сте скинари за три години и половина.Защо престанахте да бъдете такива?” Gonzo: “Същото се случи и с пънк движението – непрекъсната комерсиализация, всичко беше на приливи и отливи…..освен това десните партии се опитваха да вербуват нови членове постоянно и ние не искахме да имаме нищо общо с това”. Въпрос: “В новия ви албум имате песен, в която говорите срещу нацистите и левите.” Stephan: “Не като цяло, става дума за всички видове екстремисти, особено за антифашистите, които се отнасят към нас по брутално глупав начин. Лично за мен обаче дясното е по-обезспокоително.” Въпрос: „Вашето минало все още тегне над вас…..” Stephan: “Ние сме на тридесет години. Тогава бяхме деца и нямахме особено време да размишляваме върху темите за националните идеологии” Въпрос: „Имате ли все още национална гордост? ” Stephan: “Днес сме патриоти само по стадионите. Хората, на които им липсва идентичност, се крият зад националната гордост. Ние искаме нашите фенове да се обединяват зад музиката ни”

Декември 99-та излиза първото видео на Onkelz – и първата рожба на собствения им лейбъл rule23 recordings – Dunkler Ort.
Тава №14, Ein böses Märchen aus tausend finsteren Nächten (Зловеща приказка от хиляда страшни нощи) продава над 270,000 копия за по-малко от два дни и достига номер едно в чартовете. Радиостанциите бойкотират. Следва концерт пред 22,000 души.
През 2001 излиза Triple Box Best of, обхващащ цялото двадесетгодишно творчество на бандата. Две години по-късно тя напуска Virgin и отива при SPV, Indy-Label.

В края на 2003-та хардкор бандата от Ню Йорк ProPain предлага на Stephan Weidner съвместна работа по новия й албум. Както знаем сътрудничеството между двете групи датира още от 98-ма. През лятото ProPain и друга ню йоркска група, легендарните Biohazard, са поканени да свирят на голям концерт; ProPain изпълняват German-American, версия на Terpentin на Onkelz
През април немците обявяват новия си сингъл,Onkelz vs. Jesus , който разкрива 24-годишната история на момчетата, видяна през техните собствени очи.
Шокиращо за всичките им фенове, Onkelz обявяват разпускането на групата на 24.05.2004. Те решават да направят това, за да напуснат музикалната сцена в най-връхната точка от кариерата си. На практика те постигат абсолютно всичко и перспективи за развитие вече просто няма. „Най не-комерсиалното нещо, което някой би могъл да направи на наше , е да си тръгне именно сега”,казват те самите.

Благороден жест към феновете е последната Böhse Onkelz тава – Adios. Както винаги, текстовете са изключително биографични и са най-зрелите плетеници от думи, изграждани някога от групата. В тях става въпрос за ярост, отчаяние, пристрастяване и объркване.

Инфото е преведено от официалния сайт на групата : http://www.onkelz.de/