Rudies all around

Време е за захар.

Стига толкова биографии и преводи (въпреки че VolXsturm чукат на вратата). Адски много ми се слуша нещо неангажиращо от типа на Soda pop kids. Затова сега ще си дрънкам и вие ще четете. Този път няма да се опитвам да разсъждавам (казаха ми, че не ми се удава особено), както измъчено направих за Joe Strummer & the mescaleros, нито ще прекарвам отегчителни безбройни часове в гледане и чудене какво, по дяволите, означава Scheißkerl.

Никой няма да хареса Soda pop kids, или поне никой, който слуша Böhse Onkelz. Което е ужасно по мое мнение. Содите са големи сладури и страшно развеселяват. Разбира се, не виждам кой друг освен мен би се отдал изцяло на пънк-лигнята, която излъчват. Открих малко инфо, както и две ревюта, които много ми се иска да разчленя.

Teen Bop Dream?! Да, без съмнение. The Soda Pop Kids са:

Jonny P.
Tony
Alan
Diet D
Zachariah Brookswith

Във вече споменатата тава се усеща всичко, което по един или друг начин оказва влияние върху бандата – малко пънк, поп от шейсетте, бързи китарни рифове със закачливи блус оттенъци и специфични вокали. Освен това текстовете им са оригинални и забавни.

Saturday Everyday
Fell in Love at the Arcade
Terrestrial Twist
Well Well Well
Another Cigarette Ends
Too Pretty
Six Gun Senorita
Bloodshot Eyes
The Ballad of Ranch Hand Rivera
The Soda Pop Sting

Лично на мен всички песни ми харесват и за кратко време групата ми стана много любима. Толковами пасват, че почнах да лепна от кеф. Ето и двете мнения, за които казах преди малко.

№1:
„Когато казвам, че не съм впечатлен, това означава, че наистина не съм. По дяволите.
Това, за което говорим, е втората тава – Teen Bop Dream -на портландските глам-пънкове Soda Pop Kids. И докато това е без съмнение отвратителен албум, то той хич не е невероятен или напълно обсебващ. В същността си е просто един надут и парцалив New York Dolls трибют. В действителност нещата, които може да ви завещае, са сладникав вкус и мирис на овехтяло. Титулната Saturday Every Day започва с детски хор, припяващ заглавието и възраждащ незабравимия хит на Bay City Rollers , Saturday Night. Естествено никоя пънк банда не е обръщала внимание на тази песен досега. След краткото интро започва няколкоминутна мешавица от глам рок (Dolls), рок енд рол с пиано, посредствени вокали и някакви странни кийбордове. Втората песничка, Fell in Love at the Arcade, е обаче бърза и по-качествена, взела малко късно седемдесеташки power-pop. Тя доказва следното – по-бързо темпо, по-добър продукт.
Общо взето тавата се крепи върху евтините имитации на преди-пънк, поп рок, и рок енд рол музики; кънтри, малко звук от петдесетте помежду другото. Има дори сърцераздирателна балада, Another Cigarette Ends, която, имайки предвид току-що изказаната философия за темпото, се разпада на милиарди малки молекули до едно голямо нищо. Изобщо не подхожда на стила на групи като Содите.
Знам, че говоря ужасно, но истината е, че негативите са далеч повече от хубавите неща тук в този албум. Докато много от песните са наистина приятни, абсолютно винаги място измежду нотите им си намира по някой гаден елемент. Дали ще е дразнещият кийборд в Too Pretty, саксофонът в Bloodshot Eyes или злощастната тенденция да се продължава песента след момента, в който тя очевидно отдавна е приключила и следва да бъде забравена, няма значение….
За съжаление е невъзможно да не сравним Soda Pop Kids с групите, които те самите идеализират, а когато сравняваш банда с New York Dolls и Exploding Hearts, очевидно е за какво иде реч…”

Тоя пък какво разбира? Заслужава да получи една кубинка в знак на емоционалния ми протест.

Ей го и писание №2:

„Ушите на средностатистическия слушател са били многократно обиждани от всеки макар и бегъл опит за завръщане в световното музикално минало.
Но какво се случва, когато някоя група се потопи напълно в плътната история на своите идоли, постепенно и всецяло поглъща всеки възможен нюанс, излъчване на аурата или просто поведеието им по начин ,по който тяхното наследство се превръща в градивен материал за бездарното съвремие? Е, това навярно се отнася за Teen Bop Dream на Soda Pop Kids. Петимата музиканти са забавни, енергични и непокорни. Тавата е креативна и подканва към танци.
Със забележителните песни, сред които Saturday Every Day, “The Terrestrial Twists и Six Gun Senorita, Teen Bop Dream се вписва успешно в спектъра на пауър пънка от седемдесетте. Иначе казано албумът е своеобразно празненство в чест на всички музиканти, от които бандата се възхиищава. Няма начин – забавлението е истинско.
Въпреки това най-силната страна на тавата е и нейната слабост – често пъти инструменталите идват в повече. И все пак основната цел е успешно постигната – позитивното настроение и желанието за безпаметна черно-бяла забава са налице.”

Това вече е друго нещо. Но пак не съм съгласна със забележката за излишната музика…..искам да цикля на едно и също до припадък. Содите си имат майспейс и там са качили някои песнички. За мен са страхотна банда и не възнамерявам да престанат да бъдат такава.

Айде със здраве. И със захар.