Rudies all around

Дълго време преди малката Джуди да се влюби в алтернативния начин на живот, тя не обръщала внимание на нищо друго, освен на възбуждащия глас на Vince Neil.

Каквото и да кажа за Mötley Crüe, просто няма да е достатъчно. И този клиширан израз страшно подхожда на клишираното ми отношение към тях – това е ПЪРВАТА група, която попадна в полезрението ми и която все още си виси там, на клона на моята страстна влюбчивост.
За жалост от доста месеци насам въобще не ги бях слушала. Това се дължеше на нежеланието ми да прескачам от стил на стил след като вече бях открила моята истинска музика, ясно е коя. Не поради други причини, просто вече се бях уморила да търся. Но сега, след като съм изплела една невъзможна за разплитане плетеница от оплетени разбирания, вкусове и усещания, не ме е страх да хвърля един поглед назад и да слея част от примерното си минало с вресливото си настояще.
По същество Crüe бяха първите, които ми показаха колко голяма притегателна сила притежава музиката. Вдигнаха летвата страшно високо, и, ако днес някой ме накара да се идентифицирам с групи, наред с Ramones ще спомена и тях. Всъщност няма просто да ги споменавам, а ще прекарам няколко минути в превземки относно това колко страхотни са те.

Безспорно – световноизвестна група, от която блика комерс и то в промишлени количества – колкото си поиска. Е, и? Това не ги прави по-малко велики.Изцяло подвластни на глам-рок течението, характерни със своите пиянско-наркомански прояви и понякога потресаващи текстове. Какво по-трагично, но и романтично от това?
Музиката им е всепоглъщаща и всепроникваща. Понякога оставам без думи. До един талантливи, еманципирани и решени да свирят в името на това техният глас да се чуе по целия свят. И същевременно са толкова далечни…напомнят ми на замъглено огледало. И ако трябва да търся изубения рок-символ на века, то ще го намеря именно в тяхно лице. Каквото и да ми разправяте, по-емблематична и разпиляна банда от тях НЯМА.
Ако все още се връщам назад във времето, правя го само и единствено заради тях. Най-странното е, че в съзнанието ми те се съчетават и с Ramones, и с Clash…само защото всички изброени имена са оставили дълбока, неизлечима следа у мен. А това никак, ама никак не е малко.
Както се познавам, толкова съм придирчива и така лесно сменям настроенията си (захар-черен пипер, нещо такова), така че е ужасно трудно да ми се угоди. Но стане ли това веднъж…връщане назад няма.

Имам толкова Mötley Crüe спомени! И толкова много им дължа. Благодарение на тях изградих отношение, на което му се вика музикална култура. И колкото и разнопосочни да са те, и колкото и малко общо да имат с Ой-я и регето, никога няма да ги махна от себе си, нито да ги изтрия от паметта си. Щото неведнъж са ми помагали да преживявам. И са ме карали да мисля, и да се надявам, и да продължавам напред.

Препрочитам и мисля колко изкривен е станал стилът ми на писане. Това е заради рокстедито. Предполагам.
И още веднъж казвам – Mötley Crüe са велики.
Böhze Onkelz казват за себе си „Legenden sterben nie”, но за мен Crüe са по-големи легенди и още по-никога няма да умрат.

Въпреки че и двете банди имат нещо общо – двете точки на о-то.