Rudies all around

“If it wasn’t for your stiff little fingers
nobody would know you were dead.“

Песента е Stiff Little Fingers, групата – Vibrators. Издадена е 77-ма като b-side на сингъла London Girls.

Stiff Little Fingers са пънк група от Белфаст, северна Ирландия, формирана 1977.

Преди да станат Stiff Little Fingers, Jake Burns (вокали, китара), Henry Cluney (китара), Gordon Blair (бас) и Brian Faloon (барабани) свирят в трибют бандата Highway Star. След напускането на Gordon Blair (който отива да свири в друга група, Rudi), Ali McMordie заема неговото място на баса. По това време Henry става запален фен на пънк музиката и предава своята страст към нея и на останалите от бандата. Решават, че Highway Star не звучи достатъчно бунтарско и сменят името си със Stiff Little Fingers, като идеята хрумва на Jake от песента на Vibrators.

Ноември ‘77, Gordon Ogilvie, местен журналист, попада на техен концерт и остава впечатлен. Окуражава ги да пишат свои собствени песни за онова, което познават най-добре – живот в Белфаст.12 дни по-късно Jake написва Suspect Device и Wasted Life. Стилът на SLF е изтъкан от личностно и обществено, музиката е съвкупност от енергията на пънка и е искрена и богата.
С помощта на Ogilvie, бандата издава двете си песни със собствения си Rigid Digits лейбъл, с първоначална бройка 350. Копие е изпратено на John Pee от BBC Radio и то звучи в ефира му всяка вечер.
Местен фензин, Alternative Ulster, моли групата да напише песен специално за благотворителен диск. Въпреки че плановете за него се провалят, Alternative Ulster става нейният първи сингъл издаден от Rough Trade през октомври ‘78. Jake я определя като „песен, която няма нищо общо”. Тя се превръща в пънк рок класика.

През есента на ‘78, SLF пътуват из UK, подгрявайки Tom Robinson band, като по време на турнето печелят нови почитатели. Излиза дебютният им албум, легендарният Inflammable Material, влязъл директно под #14. В албума се наблюдава яростта от бездействието на младежта.

През ‘79 групата се мести в Лондон и Brian Faloon решава да не я последва, което вдъхновява лириката към Wait and See. Той е сменен от Jim Reilly, който дебютира в сингъла Gotta Gettaway. През пролетта свирят на фестивала Rock Against Racism. До лятото на 1979, SLF подписват договор с Chrysalis Records. Издават албума Nobody’s Heroes на следващата година. Той е комбинация от DIY етиката на първата тава + по-универсални теми като отчуждаването, антирасизма и антимилитаризма.

Междувременно лайфовете им продължават да са все така специални събития в живота на музикалните фенове. Go For It излиза ‘81 и разкрива по-комплексното лице на групата, а именно – усложняването в стила й. Освен това е първата стъпка от прехода от пънк към пауърпоп. Скоро след промоционалното турне Jim Reilly напуска и е сменен от Dolphin Taylor, барабаниста на Tom Robinson band.
Now Then излиза ‘82 и отблъсква доста от пънкарите, фенове на SLF заради по-улегналото си звучене и въпреки добрите критически отзиви, никога не получава заслуженото внимание.
Бандата се разделя рано през ‘83. По онова време Jake казва: “Нашият последен албум, Now Then, е по мое мнение най-доброто, което сме правили и за жалост и най-вероятно последното добро, което ще направим и в бъдеще.” По-късно признава: „Първата раздяла беше злобна.Вместо да обсъдим трудностите, се нахвърлихме един върху друг”.
По време на петте години, в които не свирят, всеки от групата тръгва по своя личен музикален път. Нито един обаче не успява да го извърви до края и нито един от тях не постига успех, подобен на този на SLF. Ali споделя: “Осъзнахме, че групата е единственото ни истинско щастие едва когато се събрахме отново.”

През ‘87, Jake получава обаждане от Ali, който го пита дали иска да присъства на риюниън концерта на Tom Robinson band. По това време като че ли всички се събират повторно. Jake не отива, но скоро се среща със старите си приятели на по питие, което води до още срещи с още питиета, които водят до идеята за нови концерти в Белфаст .
Ответът на публиката е повече от зашеметяващ и той се изразява в още по-голяма посещаемост на лайфовете на групата. Двете шоута в Brixton Academy през ‘88 събират над 10,000 души за две нощи. Записи от събитието са включени в албума и видеото See You Up There, състоящи се от най-добрите изпълнения на SLF на живо.

До ‘90 изниква решението за окончателно събиране на бандата и така започват записите на новите материали. Ali обаче напуска седмица преди турнето в Япония. Jake телефонира на Bruce Foxton (The Jam), който се присъединява буквално в последната минута и остава член на групата и до ден-днешен.
Flags and Emblems излиза ‘91 и включва сингъла Beirut Moon, който незабавно е забранен във Великобритания. Песента критикува английското правителство за пасивността му по случая John McCarthy в Ливан. Lebanon. Като цяло тавата не е така силна като предишните им, но е достатъчна да задоволи иначе почти незадоволимия глад на феновете за нови SLF проекти.

През 1993 Jake прави едно от най-трудните решения в живота си, както сам казва в книгата Stiff Little Fingers-Song by Song – той моли Henry Cluney да напусне бандата и триото Jake Burns, Bruce Foxton и Dolphin Taylor продължава да съществува по-натам в следващите 4 години, като на концерти към него се присъединяват китаристите Dave Sharp и Ian McCallum. През ‘94 издават тавата Get a Life в UK, после и в САЩ година по-късно. По това време известност набират Bad Religion, Sugar, Rancid и Therapy
В края на ‘96 Dolphin Taylor също напуска поради семейни проблеми. Новият барабанист е Steve Grantley, които някои си спомнят от времето, прекарано с Jake Burns and the Big Wheel. Ian McCallum идва за постоянно на китара. Студийният албум Tinderbox излиза ‘97 . Stiff Little Fingers издават тавата Hope Street в два различни формата през 1999, както и лайф CD, Handheld and Rigidly Digital. Деветият албум идва през 2003 и се казва Guitar and Drum, включва трибют към Joe Strummer, наречен Strummerville. Три години по-късно Bruce Foxton напуска и оригиналният басист Ali McMordie се завръща след 15 години. Феновете не могат да бъдат по-доволни.

Въпреки по-новите неща, бандата винаги изпълнява и старите си песни на концерти. По думите на Jake” трябва да намериш баланса. Трудното за група като нашата е да внимаваме да не звучим кабаретно.И, да, не винаги имаме желание да изпълняваме песни като Alternative Ulster или Suspect Device, защото сме ги чували милиарди пъти и са ни втръснали до болка. Но винаги някъде там някой вижда Stiff Little Fingers за първи и може би последен път, затова ще продължаваме да свирим всичко, с което хората са ни запомнили и с което ще продължават да ни помнят независимо от моментните ни настроения”.

Бел.прев: страшно любима група. Мноооооооооого. Нямам какво повече да добавя.