Rudies all around

DiSkOi!teque

We’re coming back (vol.2)

с един коментар

Седмици наред без публикувани инфо, преводи или каквото и да било. Нямах абсолютно никакво време, но ето – изведнъж желанието се наплъсти в пръстите ми и почвам пак с писането.

Първо държа да подчертая колко се радвам, че хората спряха да цъфват и връзват в блога ми с думите „hard sex игри” (да, и аз се питам какво, по дяволите…), а напоследък виждам, че той изпълнява функциите си както си трябва, щото някой, който се интересува от хубава музика се е престрашил да напише “wire – manscape” , за което искрено му благодаря.
По мои скромни наблюдения средностатистическият слушател се интересува най-много от Сид Вишъс, щото всеки ден статията за него се чете по няколко пъти, което си е наистина доста. Същото се отнася и за Ю Кей Събс.
През времето, в което не писах нищо, успях да събера достатъчно материал за това какво е музиката (и по специално ТАЗИ музика) за всичките хора, с които съм се срещнала (а те стават все повече и повече) и едва сега си давам сметка, че тя е пълното великолепие не само за мен. Снощи един човек ми каза „за мен музиката и концертите са смисълът на всичко”. Е, да – пътува по концерти момчето, за разлика от мен, но да не изпадам в самосъжалителни подробности. Има време, и най-важното, желание. Та, таквиз мероприятия от този сорт правят хората страшно задружни и вече вярвам, че е възможно различията между тях да бъдат оставени зад вратата в мига на влизането.
Не знам кой е търсил в интернет „vbox7 nov nacist skinhead ”, но нещо го е препратило към моя блог. Едно време тук се водеха доста активни дискурси, сега няма такива, ма то няма и материал, който да се обсъжда. Пък и идеята за unity тук изглежда леко невъзможна. Не че нещо, тя БЕШЕ факт до едно време!
Моите претенции са почти нищожни обаче. Предлагам помощ и речници наляво и надясно, щедро и съвсем безкористно. Чувството на максимално КПД оставя мноого сладък вкус (ще се въздържа от химически забележки по въпроса). Супер добре е, когато знаеш, че някой чете нещо за група, която харесва или в чийто процес на изучаване е и още повече, когато чете твоя превод, пуснат в обращение.

Обмислям за коя банда да пиша, вече съм с нови сили. Преди много време казах, че подготвям нещичко за Volxsturm , то още си стои на компютъра с преведен увод. Мисля да го довърша, а после да надраскам нещо за 999 например. Тъпото е, че ме мъчи комплекс са малоценност и безсмислие, така че апелирам към някакви ответни реакции. Щото не знам за кого и какво да пиша, тоест предпочитам да ми се каже кой за какво иска да чете. Клавиатурите не са, за да се омазват с кафе и сандвичи. Раздвижете ги малко.

Наздраве, засега – толкова.

Написано от Judy

май 27, 2008 at 8:24 pm

Публикувано в Voice of anger

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. O! Тази апатия по тези теми или страха от апатията на другите, спрямо това което правим (и за тях)…
    да… какво стана с The Dead Boys?!
    А докато се чудиш, можеш да прескочиш до gocitizen.net и да се вдъхновиш от брилянтния превод на Гери за Demented Are Go.

    Tiki Monk

    май 29, 2008 at 2:22 pm


Вашият коментар