Rudies all around

Markus, вокалистът на 7er Jungs ни предлага серия от интересни, на места дори искрени и веселяшки отговори на интересни, искрени и на места веселяшки въпроси. Уверете се сами:

Нека започнем направо: защо досега групата ти (7er Jungs) не е свирила на живо? Защото нямате време, или поради липсата на барабанист?

Markus: Всичко в тази шибана група е свързано с времето! Fabbe и аз работим и нито един от двама ни не се прибира у дома преди 20:00 часа. Естествено проблем е и фактът, че барабанистът ни стана баща. От тогава търсим нов и веригата се прекъсна. Бъди сигурен, че на нас ни е най-тежко от това!

Напоследък нещата огколо бандата са твърде спокойни. Освен проблема с барабаниста. Ти ми каза, че имате един наемен, дето се появява от време на време.

Markus: Имаш право, засега животът на 7er Jungs върви нормално. Разбира се моите идеи, както и тези на Fabbe са безбройни и безкрайни и единственото, което не можем да направим, е да ги реализираме…заради търсенето. А наемният барабанист се появява рядко, тъй като свири и в други групи, но иначе е много продуктивен и пробите с него са чудесни (искам само да кажа, че веднага щом се сдобием с постоянен нов колега, ще продължим да работим върху музиката ни).

Я кажи – винаги ли си искал да основеш банда, или как изобщо се роди това ти желание?

Markus: Започнах да се уча да свиря на бас на 13 години и винаги ще смятам, че това е най-великият инструмент на света. За съжаление да направиш банда си е трудна работа, та безславно трябваше да мина на китара.

Казваш, в началото беше трудно? Как се запозна с другите момчета от групата?

Markus: Fabbe, Ruben и аз се познаваме от цяла вечност и от край време сме си дружки. Също така отдавна обмисляхме идеята да правим музика заедно, естествено трябваше по някакъв начин да разрешим проблема с времето. От мен да знаете, няма нищо по-хубаво от това да свириш с хората, които споделят идеите ти и с които делиш още хиляди неща в ежедневието си.

Смятал ли си някога, че албумът “One pride fits all” ще спечели толкова фенове? А когато това се случи, промени ли се животът ти по някакъв начин? Като например полу-унищожаване на свободното време заради нови репетиции….

Markus: НИКОГА не съм си помислял подобно нещо. Истината е, че песните от албума са плодове на дългогодишно и здраво приятелство. Те крият толкова много спомени! И когато разбрахме как им се радват хората, останахме потресени. Те казваха, че си личи колко душа и сърце сме вложили в проекта. Ние в никакъв случай не искаме да ставаме жертви на бизнеса и не желаем да се продаваме на никого и за нищо. Ние свирим за себе си и за нашата сцена – правим ИСКРЕНА музика – това сме искали винаги и това ще искаме и занапред. Ето защо и животът ми не се е променил изобщо, но една мечта се сбъдна! Благодаря на всички хора по света, които направиха това възможно.

Твоят зин (Bezirk 7) има нужда от много време и внимание, но все още на публиката не й е ясно за какво точно става въпрос. Би ли обяснил?

Markus: Нищо няма да кажа, само ще споделя, че умирам от нетърпение да се сложи край на подготовката по издаването му.

След като е така, смяташ ли, че днес нещата стоят по-различно? Интересите на хората различни ли са? Дали сайтове като Myspace улесняват феновете да търсят и намират по-успешно?

Markus: Не смятам, че интересите са различни. Смятам че зиновете вършат много полезна работа и че всеки, който си ги купува (или ги чете в нета) е доволен от намереното вътре. Понякога Интернет ВРЕДИ на сцената! Защото хората си въобразяват, че благодарение на един-два мейла стават част от нея…. естествено има известна доза улеснение, обаче личният живот се губи някъде из кабелите. Естествено всеки сам си решава.

Отнякъде разбрах, че ти си участвал в организацията на Oi! The Meeting 2006 в Постдам. Това вярно ли е? И често ли помагаш в името на подобни мероприятия?

Markus: Естествено! Правя подобни неща от много години. Още помня Oi! the Meeting 2000 – един от най-приятните ми уикенди, прекаран с приятели.

Така: разбрахме по нещо за теб, бандата и зина ти. Но все още не знаем най-важното – причините, поради които си такъв отявлен фен на SV Werder Bremen.

Markus: Всичко започна през лятото на 87 – оттогава футболът за мен е нещо изключително важно и винаги ще го свързвам с невероятни спомени. Нещо като семейна традиция е….по този повод искам да се извиня на Fabbe (той е фен на Schalke 04) за простотиите, които изръсих през този сезон, но НИКОГА повече няма да гледам мачове с него, защото носи лош късмет.

Ти ми разказа няколко истории за събирания на фенове на Вердер по време на фестивали (напр. Punk & Disorderly). Смяташ ли, че футболът е неделима част от сцената?

Markus: Несъмнено. Обаче и той като политиката е една благоприятна причина за скандали и побоища. Футболът е чувство!

Със съжаление трябва да ти съобщя, че нямам повече въпроси. Ти искаш ли да добавиш още нещо?

Markus: Много благодаря за интервюто! Благодаря и на всички, които пеят заедно със 7er Jungs.

www.7erjungs.de
www.505crew.de

Интервюто е взето от http://www.screwedbluedtattooed.de