Rudies all around

DiSkOi!teque

Discipline

с 5 коментара

Понеже са ми големи любимци, реших да им отдам чест. За жалост биографията е малко старичка, но е единственото, което успях да намеря. Тя е от официалния им сайт. По-надолу има и кратко интервю с вокалиста Joost, взето от http://www.screwedbluedtattooed.de/.

Дисциплин

Discipline е Street Rock ‘n Roll група, родом от Айндховен, Холандия. Момчетата свирят от 1990. В по-ранния етап от живота на бандата, тя е носела друго име и е била съставена от други хора:

Joost De Graaf – вокали
Carlo Geerlings – бас
Erik Wouters - китара
Joost Strijbos - барабани
На сцената групата има подкрепата на Berry Black като втори китарист.

След петгодишни борби и усилия за издаване на демо касети, през 1995 Discipline подписват с Lost&Found Records от Германия.
Първата им рожба е от лятото на същата година – Stompin’ Crew EP, съставена от пет песни. Последвана е от втори проект, този път LP, Guilty as Charged (1996). Ответните реакции са крайно позитивни и концертите и шоутата валят като дъжд над главите на музикантите, като не закъснява и подгряването на The Business из цяла Европа.
Рано през 1998 на пазара излиза Bulldog Style. В този албум групата се старае да спои най-доброто от двата свята – Ой!-ят среща хардкора и обратно. Успехът сред ъндърграунд сцената е голям, а цената за него – висока.
Но, както винаги, монетата има две страни. Количеството насилие и побой на концертите на Discipline нараства главоломно и скоро след това групата бива жестоко осъждана. За щастие това не продължава дълго и лошата реклама постепенно отшумява. Обаче връзката между бандата и лейбъла се разрушава и момчетата подписват с I Scream Records от Белгия.
Първият албум под крилото на белгийците е Nice Boys Finish last (1999). С него Discipline си печелят място в европейската стрийт рок сцена. За да промотират тавата, музикантите тръгват на път с Agnostic Front, Dropkick Murphy’s и US Bombs.
После идва Love thy Neighbor (2000). Един месец по-рано се случва издаването на Hooligans Heaven EP. Тази песен се превръща в химн на футболните хулигани.
Agnostic Front отново дава рамо на холандците за промоция и реклама. Същото важи и за Ignite, Shutdown и The Forgotten.
Лятото на 2003 е кръстник на сингъла Everywhere we Gо, бързо превърнал се в своеобразен класически футболен химн.
Няколко месеца по-късно излизат 2 албума – лайф-сплитът с Agnostic Front и дългоочакваният пълнометражен Saints & Sinners.

discipline

Discipline са подкрепени в начинанието си от Dropkick Murphy’s, AF, Hatebreed и Мurphy’s Law.
В началото на 2004 момчетата записват три нови-новенички песни и три кавър версии за сплита с Argy Bargy. Те са най-доброто, правено от Discipline: шест тежки, мелодични песни с агресивно хардкор звучене! 100% Thug Rock е издадено от Captain Oi! Records през месец март. За песен-химн на 2004 е избрана Red & White Army.

discipline

Въпреки постоянните пътувания, Discipline могат да се похвалят със солидно ядро от фенове из целия Стар свят. Свирили са редом с Agnostic Front, The Business, Cock Sparrer, Madball, Sick of it All, Dropkick Murphy’s, Cockney Rejects, Biohazard и Ignite; на фестивали като Dynamo Open Air, Graspop, Holidays in the Sun, With Full Force, Pressure-Fest, Punk&Disorderly и Vans Warped Tour!!
В момента (2005 година) Discipline подготвят нов албум, който ще излезе през май . За същата година се очаква да минат през Финландия, Испания, Италия и за пръв път през Русия и България!

Дискография:
Stompin’ Crew EP 7”single (1996, L&F)
Guilty as Charged CD (1996, L&F)
Stompin’ Crew EP MCD (1998, L&F)
Bulldog Style CD (1998, L&F)
Skinhead & Proud CD (1999, L&F)
Nice Boys Finish Last CD (1999, ISR)
Hooligans Heaven EP CDS (2000, ISR)
Love thy Neighbor CD (2000, ISR)
Everywhere we Go CDS (2002, ISR)
Working Class Heroes (live) CD (2002, ISR)
Saints & Sinners CD (2002, ISR)
Rejects of Society (Best of) CD (2003, Captain Oi!)
100% Thug Rock (split) CD (2004, Captain Oi!)
Unfolded Like Staircase CD (1997)
Downfall Of The Working Man CD (2006)

Discipline имат участие и в компилациите The Dutch HC tribute to the real Oi, Worldwide tribute to the real Oi, Respect your Roots.

В последно време холандците от Discipline показаха, че няма от какво да се страхуват и че навлязоха трайно и може би завинаги в европейската стрийтпънк общност. Вокалистът Joost отговаря на някои въпроси.

Здравей, Joost. Около издаването на последния ви албум Downfall Of The Working Man имаше някои проблеми, които възникнаха няколко седмици след това. Какво се случи и какво не беше наред?

Joost:Не знам с точност какво се случи, някакви проблеми с пресата, с рекламата. Закъснението беше само една седмица, не повече.

Във всеки случай Downfall Of The Working Man звучи просто невероятно, а лично аз имам чувството, че се усъвършенствате с всеки следващ албум. Според теб коя е причината за това? Свирите ли често на живо?

Joost:Според мен сме станали по-добри музиканти и текстописци. Разбира се, че свирим на живо, това е един от основните начини, с помощта на които трупаме опит. В общи линии се стремим към разбиващи текстове и мелодия, която те кара да запееш и смятам, че засега добре се справяме.

Всичко в новия албум е изпипано докрай. Разкажи малко за него.

Joost:Записахме в същото студио, където правихме Saints&Sinners. Отне ни 14 дни с всички екстри, после го оставихме за финална обработка.

Мисля, че нито един от останалите ви проекти не прелива от толкова много енергия като този (освен може би лайф сплита ви с Agnostic Front, разбира се).

Joost:Прав си. Трудно е да се пренесе енергията от концертите върху диска в студиото. Ноо с последния албум определено можем да се гордеем.

Музиката ви е комплекс от различни стилове – Street Rock & Roll, Thug Rock, Streetcore и Hoolrock….как вие сами бихте описали звученето си?

Joost:Лично аз го наричам уличен рок, но съм чувал толкова различни думи и изрази, че вече ми е все едно, наричайте го както пожелаете! Ние имаме пънк, хардкор и рок&рол в редиците си – повлияни сме от банди като Cock Sparrer, Slade, Agnostic Front, Cockney Rejects, Rose Tattoo, Motörhead и Slapshot.

Винаги имате подръка втори китарист. Първо Tez Bones, сега Berry Black. Защо не се обвържете с китарист за постоянно?

Joost:Отдавна търсим такъв елемент, но за съжаление все удряме на камък. Berry често е прекалено зает с неговата си група и ние бяхме принудени да пробваме с още няколко момчета, които обаче или имаха собствени проекти, или живееха твърде далеч от нас. Търсим някой около Айндховен – добър музикант и при всички положения свестен човек. Аз поне не бих могъл да работя с тип, когото не понасям, особено в нашия случай, при който сме толкова често на път.

Вие подгрявахте Böhse Onkelz на бенефисния им концерт. С това си решение шокирахте голяма част от феновете си, имайки предвид историята на немците.

Joost:Да, и аз съм наясно с историята им, но смятам, че хората са способни да се променят. Не знам дали в действителност са били чак толкова крайно дясна група, но са големи мои любимци. Освен всичко, това беше и добра възможност за нас да промотираме албума си.

Тук в Германия за съжаление повечето хора свързват „скинхед” с „нацист”. Как е в Холандия? Има ли толерантност към десните скинове?

Joost:И тук е почти същото. Хората страдат от нечовешки предразсъдъци, но като цяло крайните расисти сред скиновете са малко. Все тая ми е, щото ми е писнало от обяснения и разяснения. Хората сами трябва да се интересуват от това какви и кои сме ние всъщност…

Досега сте свирили с голям брой любими групи. Има ли все още такива, с които искате да делите сцена, а не сте го направили досега?

Joost:Естествено – Slade, Heavy Metal Kids или оригиналните 4 Skins..

Чувал съм, че холандските банди получават субсидии от правителството, когато свирят в чужбина. Това вярно ли е?

Joost:Не, има т.нар Art Popkultur-Förderung, но специално ние досега пари не сме получили..

Изброй пет любими албума, моля.

Joost:Cock Sparrer – Shock Troops
Rose Tattoo – Rock ‘n Roll Outlaw
Motörhead – Orgamastron
Cockney Rejects – Vol.2
Agnostic Front – Victim in Pain

Имаш ли да кажеш още нещо на финала?

Joost:Благодаря за интервюто. Искам да благодаря и на всички верни Discipline фенове. Непременно чуйте Downfall Of The Working Man и, надявам се, скоро ще се видим на концерт! Наздраве!

www.discipline.nl
www.iscreamrecords.com

Написано от Judy

юли 6, 2008 at 12:04 am

Публикувано в ДиСкОй!тека

5 коментара

Subscribe to comments with RSS.

  1. Аз наричам Discipline модерното западноевропейско чудо. Това е група, която се харесва на всички. Крайно десни, крайно леви, скинове, пънкове, кораджий, метълисти или просто фенове на алтернативната музика. На който и да съм дал да чуе нещо на Discipline не е останал разочарован. Всеки си има любими песни, моите любими песни радикално се разминават с общоприетите. Everywhere We Go е много готина песен, която обаче адски бързо писва а Red & White Army пък изощбо не ме кефи, за сметка на Dead Man Walking и др. парчета. Който не е слушал Discipline е изпуснал адски много.

    JollyStomper

    юли 6, 2008 at 11:46 am

  2. Хаха, аз също имам аадски много любими техни песни! Да си призная Skinhead & Proud ми понася малко по-трудно от останалите албуми. Причината – по-тежък е според мен.
    Докато с Nice boys finish last и Saints & Sinners не е така. Там просто няма песен, която да ми носи повече агресия, отколкото мога да издържа. А за Downfall of the working man мога да кажа, че ми се струва като комбинация между адската нетърпимост и веселяшката мелодичност, дето я има във всичките им тави от началото та до днес.
    Абе изобщо – страшни са, и аз ги харесвам много и ОПРЕДЕЛЕНО са чудо :)

    Judy

    юли 6, 2008 at 2:19 pm

  3. Скоро интервю в “ГОРДОСТ” специално за българската сцена с Disciplinе!

    Иначе определено има моменти, в които агресията достига максималната точка, но няма момент, в който да не мога да ги трая. Има просто моменти, които не са за тяхната музика :) Не са за всекидневно слушане нон стоп

    JollyStomper

    юли 6, 2008 at 8:54 pm

  4. баш за всекидневно слушане са и всеки ден имам различна любима тяхна песен…
    днес специално беше Boys will be boys, а вчера These boots…

    доста от текстовете има са уникално добри…

    Skunksa

    юли 7, 2008 at 12:39 am

  5. Ще чакаме интервюто с нетърпение!

    Boys will be boys е страшна!! На тия неща обаче аз им викам не “любими”, а “циклещи”. Цял ден/два/седмица си въртиш едно и също и му се кефиш все едно го чуваш за пръв път. :)

    Най-смешното в случая е, че се радвам на текстове, които никога не съм усещала лично. Нивото на адреналина ми е минусово,та чак замръзнало, обаче примерно Everywhere we go (Never surrender! We´re going all the way, the city is on fire we had a hell of a day)…..баси, сякаш съм там по същото време и на същото място, и същото ми се случва и на мен!

    И знаете ли кво? Имат и песен тъкмо като за мен! От Downfall Of The Working Man е, When I’m dancing (i ain’t fighting) :P
    Но определено има парчета, които наистина не върви да си пуснеш, освен ако нямаш някакъв наистина специален повод да го направиш.

    Judy

    юли 7, 2008 at 10:18 am


Вашият коментар