Rudies all around

Тематично тръгваме така:

Едва ли има по-подходящо време за т.нар. ирландски (а понякога бостънски) пънк рок от лятото и идващата есен. Поне за мен, де. Та ето защо се пуснах по течението и направих кратък списък на най-яките банди от стила, които ТРЯБВА да се чуят, та ако ще и небето да глътне земята и на хората да им избие трето око.
Списъкът е дълъг. Не е изготвен по определени критерии, че ако трябва да избирам ще свърша в някой кенеф, омазан от засъхналата ми тромбоцитна артериална кръв.
И все пак…..

№1: The Pogues

……..не мога да не почна с ирландско-английския колектив на Pogues! Щото са ми адски специални. Силно ми напомнят на синьо море, което се разплисква по скалите на брега. Биографията им е дълга….
И това се дължи на харизматичния Shane MacGowan, който за някои хора е пълна отрепка, но за мен е страшен тип.
От 1982 та чак до 1996 бандата залива света с политика, черен хумор и сладострастни любовни песни. Има цели девет пълнометражни албума. Който не ги е чул досега трябва да се срамува от себе си, та от срам чак да не смее да се погледне в бутилката.

№2: The Mahones

Срещат се през деведесетте години в Канада. Шест адски добри тави, с адски добър пънк рок. Значи, тия са мое откритие, разбираш ли, копеле, и аз давам мило и драго за тях, въпреки че нямам особено много мили и драги неща на тоя свят. С една дума за техен албум от диск и обложка ще разменя някоя и друга…..да.
Отраснали сред локви от уиски и Гинес, момчетата си заслужават всяка песен. Под името им пише: „Hide your drinks, and lock up you daughters…”. Сладури.

№3: Flogging Molly

Годината е 1997, мястото – Лос Анджелис. За 11 години вадят четири албума. Ама четири много корави албума, дето се вика. За себе си казват, че претворяват класическата келтска музика в модерен вариант. И наистина – песните са малко длъжки, но това май си е характерно за стила (като изключим бесните Dropkick).
Таа, кво да кажа за Флогинг Моли – седем талантливи парчета правят свръхмузика. И толкоз.

№4: Dropkick Murphy’s

Тия всички ги знаем. Налии? Аз май не познавам човек, който да ги е слушал и да не им се кефи поне малко. Добрият стар Бостън се разписва в архива с едно нелошо име. За 12 години на сцената имат доста пълна дискография от шест албума и две ЕР-та. Абее, квото и да си говорим, няма да е достатъчно. Т’ва е група, която става за слушане всеки ден, във всяка ситуация. От ония, дето носят огромно количество чар у себе си. В смисъл….адски безсмислено е да ги хваля дори.

№:5: The real McKenzies

1992, Канада. Те, така да се каже, не наблягат на ирландското, а на шотландското. Супер добро попадение, с вокал, чийто глас за мен е един от най-точните, които съм чувала. И, не, хората от групата не са роднини. Името й идва от фамилията на шефа. Имат седем албума. Седем мноого тежки албума. Безспорно тая банда я взимам много присърце. Аре и вие, а?

№6: The Bloody Irish Boys

Е, как бе? Как без тях. Немислимо е.
Доста млада група, първата тава излиза през 2005. Ама, да ви кажа, аз съм влюбена в Shayne Underwood! Този човек е толкова…..(беден речник)……..! Супер големи веселяци са всичките, въпреки че изглеждат доста странно. Ама това да им е проблемът, музиката им е много добра и има нещо специфично в нея, дето не знам на кой инструмент точно се дължи. Това е идеалната пиянска група според мен.

№7: Far from finished

Това, неуважаеми гости, е едно от най-големите открития, правени някога. Ами, как да ви го кажа – истина си е. Бостън, пич, Бостън. Четири силни тави – май „силни” е малко, значи – здрави, корави, резачки…..повече подобни думи май не знам.
Тия момчета ме карат да се кефя на живота, а това е трудна работа. Пак имат песни за всеки възможен случай, текстовете им са от попадение нагоре, а темите, които засягат, могат да ме разстроят или възбудят – според зависи – доволно. И те са ново формирование, дебютният им албум излиза 2005.

№8: Street dogs

Лелелл! За момчетата или добро, или нищо. Тук сега се помещава екс-dropkick вокалистът Mike McColgan. Туй, дами и господа, е една от любимите ми групи! И искам и на вас да ви стане такава, щото си заслужава, ок? Нищо, че тука са под номер осем, да ви кажа чувствам ги по-лични и от Дропкик. Щото пак са си мое откритие (то не че беше трудно), ама вс пак. Нови са, от 2002. Шест годинки. Един първокласник. Имат четири албума и не мога да се наема да кажа кой най ми харесва. Така че оставям на вас да си преценявате. Last caaaall!

№9: The Tossers

Tossers са Чикаго и сигурно са фенове на „Утрешен вестник” като мен. Който иска да знае какво е да въртиш любов с радиото на Гари, може да ме попита без да се притеснява. А иначе бандата е от най-впиянчените. 15 години алкохол не се издържа лесно, братче. А в екипа има и жени. А така, еманципацията не е грозна дума, колкото и някои да се опитват да я изкарат мръсна и мазна. Седемте албума на групата са подходящи за всеки, който иска да се направи на мъртвоприян моряк, припаднал от пиене на палубата в три през нощта.

№10: Blood or whiskey

Тези са си го казали направо, яките копелета от Ирландия не се церемонят никак. За мен са много емблематични и въпреки че са заедно от 1993 имат издадени едва три албума. По едно време ми бяха писнали, щото ги слушах почти постоянно. Ама как да им се сърдиш – то просто ти е невъзможно. И повече няма кво да споделя за тях, понеже трябва да се чуят от първа ръка. Така с препоръки е лесно…..ама друго си е да се убедиш сам, че оня отсреща не ти пълни мозъка с празни приказки.

№11: The Prodigals

Искам да съм честна и да не лъжа повече, затова трябва да приключвам с всичко това и смятам да го направя с една чудничка ню йоркска група. Prodigals са яко чувствени и същевременно непукистични. То всеки алкохолик е такъв в зависимост от това какво и колко е пил. Но да зарежем тия простотии и да си дойдем на думата – и петте студийни албума са отлични, така че – охх, ей сега слушам Chelsea 3A.M и не ми се ще да споделям точно к’во ми се случва.

№12: Mutiny

Това е последната нова банда, която чух тия дни. Дали специално заради тях или не – няма значение – но във фолк музиката възниква нов жанр – pirate punk. Австралийските музиканти, заедно от 1991, имат скромна дискография, съставена предимно от EP-та, но имат и три албума. Тук върлува и подчертана женственост – вокалите са двама. Адски готина група, имам чувството, че някой ми я е инжектирал венозно.

В общи линии това е цялата философия. Макар че според мен си е направо мания. Наздраве.