Rudies all around

Имало едно време… …двама братя, Bernd и Mario, които решили да правят музика. В началото на деветдесетте вниманието им било привлечено от вихрушката, наречена Ой! музика. „RABAUKEN” (хулигани, грубияни) било щамповано на челата им още от рождението им. Оставало само да намерят по още някой музикант и усилватели, и историята можела да започне…

Първите стъпки били направени, но всичко ставало твърде хаотично. Затова момчетата решили да следват последователен план, първата точка от който гласяла: „Да се намери свестен барабанист!”. Така, след дълго и внимателно проучване, в екипа попаднал нервакът Gregor. Тримата се опитали да докарат няколко кавър версии, които обаче придобили прекалено голямо количество собствено звучене. Бързо били усвоени 4-5 парчета, а ентусиастите не искали в никакъв случай да отказват на хората удоволствието да слушат майсторските им изпълнения. Така репетиционната се превърнала в звукозаписно студио, където на бял свят се появил DER RABAUKEN ERSTER STREICH. Това се случило през далечната 1992. Една касетка с божествени звуци и четвърта ръка качество. Свирачите били изключително горди и доволни от себе си и очевидно именно високото им самочувствие станало причина за любовната им афера с компанията Dim Records. Веднага последвал договор за албум.

Пари, злато, безгрижен живот, жени, бири, печени гълъби, реки от шоколад…всичко това било тяхно, в ръцете им и навсякъде пред очите им. Но тези богатства не били безплатни. След известно време на усилен труд, настъпило времето за първия поход на открито –за първия концерт! Публиката се състояла от тълпа бръснати и късо подстригани рицари, които яли, пили и се веселили, докато и последната бутилка бира не била изпита. Година след това тримата музиканти най-сетне успели да запишат пълнометражен албум. През 1993 на пазара бил пуснат дебютът им WARTE, WARTE NUR 1 WEILCHEN…с помощта на Dim Records. Ненадейно след един следващ лайф с BOOTS & BRACES обаче, барабанистът Gregor бил омагьосан и повече не бил видян. Какво оставало на двамата братя? Да му намерят заместник, разбира се! Името на героя било героично – Oli.. За пръв път той бил чут да свири по балните зали в сингъла WELTMEISTER DEUTSCHLAND. Така неусетно през 1995 започнали записите на ALL DIE JAHRE…, който излязъл на следващата година, отново под патронажа на Dim Records. Най-сетне дошъл моментът за първия кръстоносен поход, обхващащ Австрия и Белгия на фестивалите LIVE & LOUD. Смелите рицари делили една сцена с изключителните групи SECTION 5 и THE PRIDE, както и с PANZERKNACKER и други по-дребни звездици.

Постепенно в живота на групата настъпило тъй дългоочакваното спокойствие. Тримата трябвало да се откажат от репетиционната си. За щастие това не попречило на бойците да запишат HEY, MEIN FREUND! през 1999, този път с подкрепата на Oi-hammer Records. Единственото, на което тримата Rabauken се надявали, било да продължават да радват хората с музиката си. Приключенията им приключили, когато през 2003 Oli, а в началото на 2008 и Mario напуснали царството…

Ето и едно старо колкото света интервю от времето, в което огнедишащите дракони все още не били измрели – юни 2001, с историографите от oi!vision.de:

O.V: Здрасти, Bernd. Ти си китарист и вокалист на Rabauken. Разкажи нещо от историята на групата и за впечатленията, които тя е развила във времето.

B: Оо, ами…знаете, обичайното – борба с политическите дрънканици, иначе концертите са нашето удоволствие… O.V: Всеизвестно е, че ти освен в Rabauken свириш и на барабани във Verlorene Jungs. Как стана така? B: Искахме да направим тениски на Rabauken, но нямахме подходящ мотив. Подсказа ми го обаче Zoni (Peter, в настоящата 2008 екс-вокалист на Verlorene Jungs). Той е отличен художник и по този начин се запознахме. Един ден той ми се обади и ме попита дали бих свирил на барабани. И понеже музиката е моят живот, а и съм учил това, се съгласих на мига.

O.V: Кога и как се формира твоят музикален вкус? Кои банди повлияха на мирогледа ти?

В:Започна се по времето, когато аз самият започнах да нервирам и да притеснявам родителите си с хулиганските си прояви. Те бяха твърде заети да ме цивилизоват сами, затова ме изпратиха в музикално училище. Аз си имам известен талант, затова започнах да свиря на барабани. Естествено, направих си ученическа група (BLUE WATER CREEK). Правихме кавъри на Бийтълс. Бях на 13-14 години. Направихме няколко концерта…после се разделихме и отново като барабанист преминах в една пънк група. Името й вече не помня. Веднъж свирихме в аулата на училището. Повечето хора си тръгнаха, но все пак имаше желаещи за пого. Кийбордистът ни свиреше напълно пиян. Веднага след концерта прекратихме този ад. По това време с брат ми Mario се запалихме по идеята да творим заедно. От някъде изнамерихме Gregor и така направихме RABAUKEN. Иначе вдъхновението си черпя от групи като PETER & THE TEST TUBE BABIES, TOY DOLLS, 4 SKINS, COCKNEY REJECTS, BUSINESS, STIFF LITTLE FINGERS, MADNESS ….. ONKELZ, TOTE HOSEN и т.н. и т.н.

O.V: Да поговорим за функциите в бандата. Кой пише текстовете и въобще как протича подготовката за албумите?

В: За първия албум аз и Mario съчинихме текстовете, за All die Jahre и Weltmeister получихме помощ от Ludi и Uhl (Dim Recоrds), а за Неy, mein Freund отговорност носи Zoni от VJ. Принос има и Oli като например 1000 gute Gründe, която обаче стана (макар и леко коригирана) притежание на VJ, тъй като Mario не й се кефеше особено. Музиката е 99% мое дело.От време на време Mario ражда по някоя добра идея, а Oli също се чувства длъжен да сподели вижданията си по въпроса, като например кийборда в Korruption. В момента, в който на някого му хрумне нещо, то се изпълнява. Всъщност ние първо правим музиката и едва след това текстовете.

O.V:Вашият албум Warte, warte nur ein Weilchen… съдържа една песен, която предизвика доста негативни реакции. Срещу какви предразсъдъци и проблеми ви се налага да се борите и какво смятате за всичко това?

В:Ами..не че е трудно да се досетите: наричат ни крайно дясна банда (бел.пр: хаха, очевидно някой все пак ще си остане с главата на раменете!! ), а за това причини няма. За някои хора Unser Vaterland обаче е някакво неоспоримо доказателство в подкрепа на това безумно твърдение. Това е патриотична песен. Нищо повече, нито по-малко. Изобщо не бях планирал подобно отношение, докато обработвахме текста. Освен това принципно Dim Records не са сред любимците на левите. Така че често се налага да сме ясни в позициите си и смятам, че това сме постигнали в парчето Revolution. Който ни познава, знае – “wir machen Musik und keine Politik!!!”

O.V.: Защо сменихте лейбъла? В: Защото искахме да опитаме нещо ново. O.V: Какво мислиш за немската Ой! скинхед сцена?

В: Хм, всичко се политизира прекалено много. Хората, с които движа, плюят на политиката и поставят на първо място личността. Скинхедс са разделени на десетки лагери…въпреки това имам множество контакти с хора от типа “way of life”.