Rudies all around

Какво може да се каже за тази невероятна банда? Явлението The Pride не може да бъде описано само с думи, защото то съществува вече повече от тринайсет години и не е загубило нито от блясъка, нито от класата си. Засега се знае със сигурност само, че оттегляйки се от сцената, момчетата ще липсват на всички ни… последна утеха остава да ни бъде и това последно интервю с тях. И все пак „човек трябва да се оттегли, докато все още е на върха”..

В:След броени мигове предстои последната публична проява на The Pride. Каква е причината за вашето оттегляне?
Steve: Нека първо ти кажа, че това беше едно от най-трудните решения, които с момчетата сме взимали като банда. Факт е, че свирим вече 13 години заедно. Както вероятно знаеш, нашият китарист Berca стана професионален борец, подписа договор, който не предполага никакви други сериозни и странични занимания. Освен това басистът ни Chris стана татко и естествено поиска да прекарва повече време с жена си и детето си. Може би си мислиш, че е трябвало да потърся други музиканти, но, както казах, 13 години не са никак малко. Поради тази причина не искахме да сменяме хората – тогава не бихме били The Pride! Това е основното, поради което решихме да приключим с групата.

В: Как реагираха хората и феновете, когато им съобщихте, че бандата няма да съществува повече?
Steve: Много хора бяха изключително разочаровани, но след като им разяснихме защо постъпваме така, проявиха пълно разбиране. Е, имаше и такива, които казаха, че краят на групата не бил голяма загуба…

В: Добре, нека забравим за момент настоящето и се върнем в миналото и началото на групата. Би ли разказал малко повече за него
Steve: Историята на бандата започва средата на осемдесетте, когато направихме пънк формацията The Mushrooms. С нея издадохме едно E.P. – Police Bastards. През деведесетте Mushrooms вече не съществуваха, или по-точно се превърнаха в The Pride, с което дойде и първото E.P. “Fresh And Burning”. От там насетне всичко се разви много бързо.От Step 1 проявиха интерес и с тяхна помощ издадохме първия си албум – No Holding Back, а после и двете тави The Pride And The Glory и Life After, като последната по мое мнение е най-доброто, което сме правили някога.

В: Кой ви вдъхновяваше в музикално отношение?
Steve: Всеки от нас слушаше различна музика – Berca – хеви метъл и хардкор, а Chris – повече ска. Schimmel и аз се бяхме заклели в тотална преданост към любимия ни Streetpunk. В някои моменти обаче звучим като Business и 4 Skins, в други – като Toy Dolls! Естетсвено с течение на времето се научихме да имаме свое собствено звучене и сега е невъзможно да бъдем сравнени с която и да била друга група.

В: Има музиканти, които не искат имената им да се свързват с други изпълнители, защото казват, че имат свой собствен стил. Вие дразните ли се, когато за вас се говори, че приличате на Business или на някоя друга класическа Ой! група?
Steve: Разбира се, че не! Определено някои от песните ни носят духа на старото Ой! звучене.

В: Първият скинхед концерт на един мой приятел беше именно вашият в Дрезден (заедно със Section 5). Спомняш ли си този лайв? За него сте казвали, че е един от най-добрите, които някога сте правили, въпреки че беше и първият ви!
Steve: Със сигурност е така! Разбира се по-късно се научихме как да правим и по-зрелищни концерти, например този по време на Holidays in the Sun. Сега, като се обърна назад мога с чиста съвест да кажа, че абсолютно всеки концерт ни е доставял еднакво и огромно удоволствие.

В: Като цяло какви бяха възможностите за организиране на концертите ви? Лесно или трудно ви беше? Имаше ли места, където не ви беше позволено да свирите?
Steve: Аз си спомням съвсем ясно всеки един лайв, който сме направили. Из почти цяла Европа сме свирили, но винаги най-добре са ни приемали в Германия. Също така в по-южните части на континента.

В: Спомняш ли си най-лошия ви лайв?
Steve: Най-гадните концерти са винаги тези, на които избухва бой между хората от публиката. Това е тъжно и ни се е случвало и на нас. Когато свирихме в Дания се стана нещо подобно. Лошото е, че понеже ние бяхме организаторите, не можехме да се включим в мелето или да се позабавляваме отстрани. Затова просто приключихме за вечерта.

В: Насилието голям проблем ли беше за вашите концерти? Предполагам, че не сте единствената банда, която се бори срещу този проблем. Спомням си преди години на концерта на Major Accident в Белгия имаше големи неприятности.
Steve: Насилие в Белгия, хахаха! Определено е така. Това рефлектира и върху концертите, естествено. На един от лайфовете на Mushrooms в St.Niklaas стана голямо меле. Групи като Dropkick Murphy’s, Toy Dolls и Peter and the Test Tube Babies отменяха представленията си, заради побоищата. Това беше по времето, когато една определена част от антверпенските пънковете кръстосваше насам-натам. След като смъртните случаи в нея зачестиха, престана да бъде „активна”. Като цяло обаче на нашите си концерти всичко винаги си е било наред и сме много радостни от това!

В: Като се замислиш сега, доволен ли си от стечението на обстоятелствата през тези 13 години? Ако имаше възможност да започнеш всичко отново отначало, би ли променил нещо?
Steve: Нищо не бих променил – може би щях да потърся друго студио, в което да запишем втория си албум. Иначе през цялото това време се забавлявахме изключително много. Момчетата от Headcase ме попитаха дали бих искал да свиря на бас при тях и аз се съгласих. Така че определено няма да ми е скучно и занапред!

В: Накрая бих искал да те попитам още нещо относно песента “She Male”. Това истинска история ли е, или е измислица? Може би главният герой е бил част от феновете ви в миналото?
Steve: Хахаха, абсолютно си прав да си мислиш така….

В: Хаха…нервни ли сте в минутите преди последния ви концерт? .
Steve: От една страна сме изнервени, от друга – тъжни, че това е последното ни шоу. Ще направим всичко по силите си хората да се забавляват както никога досега.

В: Последни думи към феновете ви?
Steve: Благодарим на всички хора за подкрепата, която ни оказваха, докато изминавахме своя път! Наздраве и мерси на всички ви!

В: Благодаря ти за интервюто и успех за в бъдеще!
Steve: Наздраве от The Pride!

Интервюто със Steve от The Pride е преведено от немския зин Bezirk7.
http://www.505crew.de