Rudies all around

Представям ви съвсем ново интервю с Филип, вокалистът на любимата ми (а и не само на мен) немска група Frei.Wild. Дано да ви е интересно, доста си поиграх, докато го осъществя…

За това искам да благодаря на Rippi, човекът от екипа, който го направи възможно!

Момчетата от Frei.Wild с готовност се съгласиха да ни ощастливят с няколко отговора на интересни въпроси. Чудно, нали?

J:.Здрасти, Филип! Като за начало, би ли представил групата – кои сте, откъде сте, как започна всичко и така нататък.

Ph:Първо: здравейте на всички, които отделихте малко от времето си, за да прочетете тези редове! Frei.Wild сме: Jonas, Philipp, Zegga и Führe и сме родом от красивия Южен Тирол. Всичко започна от любовта ни към т.нар. Deutschrock, както и поради желанието ни да правим собствена музика. Още от деца сме си малко чалнати в това отношение:)

J:А защо всъщност решихте да започнете да се занимавате с музика? Кои са вашите идоли. Вие лично какъв тип музика слушате (освен този, който правите)?

Ph:Причината, поради която се навихме с такова желание да свирим е, че искахме да оставим все нещо на света след себе си. Плюс това е невероятно, когато човек има възможност да се самоизрази (мислите , идеите и представите ) и да изкара най-доброто от същността си чрез музиката. Иначе ние слушаме различни неща с изключение на изкуствената музика (визирам всичко, което се прави от машини, не от истински музиканти). Като цяло обаче гледаме да слушаме текстове, в които разбираме за какво иде реч:)

J:А как бихте описали музиката си? Ой!, пънк, хардкор, рок енд рол? Или мразите да ви лепват етикети…
Ph:Виж, това е вече трудна работа. Просто Deutschrock, който обхваща всичките стилове, които ти изреди..

J:. За какво става дума в песните ви? От какво се вдъхновявате при писането им?
Ph:В нашите песни става въпрос за всякакви ежедневни неща. И именно поради тая причина смятам, че вдъхновението ни няма да умре… толкова неща се случват всеки ден, че направо ми се завива свят като си помисля.

J:. Какво мислиш за политиката, а именно за политическото съдържание в музиката? Трябва ли да се смесват двете неща или ако това се случва, губи ли се смисълът им?
Ph:От опит знаем, че група като нашата не трябва да има и няма нищо общо с политиката. Тя носи само скандали и убива цялото удоволствие от пеенето и слушането. И въпреки всичко е може би единственият отговор на проблема за осигуряването на поносим социален живот. Но ви уверявам, че никога, в нито една песен на Frei.Wild не ще чуете политически лозунги и партийни прокламации!

J:А в личен план? Имате ли политическа ориентация или предпочитате аполитичността – в днешно време много хора нямат ясна представа за това кое е дясно, ляво, горно, долно и т.н
Ph:Естествено всички ние имаме лична политическа ориентация. Както и отношение. И въпреки това тези неща НЕ се обсъждат в рамките на групата. Личното мнение затова е лично. Тази тема въобще няма място в музиката ни. Не искаме нито диктатура, нито анархия, нека това да е ясно!! Смятам темата за приключена…

J:Какво смятате обаче за политическия екстремизъм? Посещават ли такива хора (крайно леви, крайно десни, крайно средни) концертите ви? И ако да – как им противодействате?
Ph:Мразим тези хора. Тотални глупаци! Не смятам, че такива хора идват да ни гледат по концерти, просто защото не им предоставяме необходимите материали за това, дори напротив. Иначе ако някой се опита да прави проблем, просто го молим да се отдръпне и да се поуспокои. Освен това нашите рок концерти имат за цел да забавляват, не да досаждат на феновете с тези тъпотии.
J:И понеже сме на въпроса (досадно е, но и интересно,все пак )… какво смяташ за политическата коректност? Има ли нужда от провокации или музикантът трябва да гледа на себе си като на човек на изкуството? Къде теглиш чертата?
Ph:Естествено, че трябва да има провокации, все пак музиката е онази част от изкуството, която има най-силен глас по отношение на тези неща. Това е добре. Обаче в нашата сцена тези неща не са най-важните. В Америка например ситуацията е съвсем различна. Но по дяволите политиката, дай да си говорим за музика.
J:Разкажи за песента „Das Land der Vollidioten“? Какво стои зад нея?
Ph:Какво стои зад нея? Текстът сам си казва всичко.

J: И понеже сме на тема песни….
„Es geht weiter, immer weiter,
immer, immer weiter voran,
ich bin und bleib auch in Zukunft der Mensch,
der wirklich kдmpfen kann.“
Това по някаква случка ли е писано или става дума просто за това, че борбата винаги си струва?
Ph:Честно ли? Ние вече се убедихме и сами, че животът е поредица от хубави и лоши моменти. Именно поради тази причина искаме песните ни да вдъхват сила и кураж. Това радва феновете ни. Така че горе главата, защото „Sieger stehen da auf, wo Verlierer liegen bleiben”.
J:Как мислиш: медиите оказват ли влияние върху мисленето на хората? Това добре ли е? Според теб нещата наричат ли се с истинските им имена, или става дума само за пари? Вие лично работите ли с някоя медия и ако да: защо?
Ph:С медиите въпросът е следният: те биха могли да ни помагат, но и да ни разрушат. И все пак, както ти каза – тук отново става дума само за едно нещо – парите. В някои случаи обаче има и журналисти-изключения. Принципно не бива да се поставя всичко под общ знаменател.
J: Какво мислиш за полицията? Правят ли ви полицаите проблеми по концертите? Ти лично имал ли си конфликти със „силите на реда”?
Ph:Ами…нищо против нямам полицаите. Вероятно щото съм нямал някакви лични проблеми с тях.
J:Какво означава субкултурата за теб? Трябва ли тя да остане terra incognita за „обикновените” хора, или те трябва да знаят повече за нея като явление? „Way of life” важи ли и в днешно време, или отдавна вече не…
Ph:Субкултурата е изключително интересно нещо. Самият аз бях част от скинхедс. “Way of life” обаче важи за всеки човек, независимо дали той е част от сцената, или не. Всеки решава сам за себе си, това е. Аз познавам хора от доста различни субкултури, ето защо съм запознат и с предимствата и недостатъците на обществата, в които живеят те. Но, както казах, въпрос на личен избор. Няма (не)писано правило, според което количеството взаимовръзка между индивида и субкултурата е точно определено – при всеки то е напълно индивидуално.

J:Я сега си кажи мнението за футбола. Ходиш ли с момчетата по мачове? Любим местен или интернационален отбор имате ли?
Ph:Führe и Zegga са футболните хулигани в групата. Иначе всички се интересуваме от най-великата игра. Като цяло си викаме за Германия и Австрия.

J: Какво мислиш за насилието? Има ли място то в ежедневието? Къде стои границата между безобидния бой в петък вечер и истинското и брутално насилие?
Ph:Когато бях по-млад се сбивах почти всеки ден. Какво да ти кажа: единственото, което НЕ приемам, е насилието срещу жени и деца. Иначе, знаете – насилието поражда насилие…

J:Какви са бъдещите планове на групата по отношение на музиката? Какво очакваш да се случи занапред с живота ти?
Ph:В момента печем нов албум, а през 2009-2010 ще направим няколко големи концерта. Иначе – времето ще покаже
J: Бихте ли ни дошли на посещение в България? Знам много добре, че тук имате солидно количество фенове (освен себе си, познавам и други ). Кажи ни нещо за финал
Ph:В интерес на истината аз си бях планирал едно пътуване до България, но в последния момент плановете ми се провалиха. Пожелавам ви хубави дни. Бъдете с нас, непременно ще се видим някой ден .

10.XII.2008