Не става дума за конкретна компилация, а за сборище от няколко, които според мен са най-добрите и които с удоволствие и без да се замислям бих препоръчала на всекиго без значение дали иска или не.
Няма да ги подреждам по любимост, че ми е невъзможно, нали са „вери бест оф” според моята лична класация. Така че почвам по ред.. Прочетете остатъка от публикацията »
Вечер е, навън вали, в цялата къща е тъмно, отсреща прозорците светят. Не правя нищо, щото няма нищо за правене, или поне не съм в състояние да правя каквото и да било. Отегчението е огромно, телевизията – гадна, освен ако не дават Midsommer murders. Бюрото ми е разхвърляно, щото не обичам да стои подредено. Мразя и да има излишни работи върху него, но – както казах – точно сега нито ми се мрази, нито ми се мисли. Затова си пуснах музика – допреди малко разни компилации, но изведнъж се сетих – ми да бее, Queen majesty 2! Та това са 28 песни, поправка – 28 ПРЕКРАСНИ песни, Прочетете остатъка от публикацията »
Ще ме прощавате за рязката промяна, но от престъпно много време не съм пълнила ничии глави с Trojan врели-некипели, та реших, че моментът да продължа да го правя е настъпил. Бокс сетът, за който ще преведа един-два реда и за който ще споделя едно-две неща, е ТROJAN REGGAE RARITIES BOX SET.
Преди известно време някои от членовете на форума на Trojan (към който в дясно има линк), предложиха да се издаде почетен запис - бокс сет под номер 50, като 50 от избраните да влязат в него песни са включени в настоящата компилация, което само по себе си е крайно впечатляваш факт. Ето и какво бихте могли да чуете тук: Прочетете остатъка от публикацията »
Richard Hell е роден на 2.10.1949. През 1966 напуска училище и заминава за Ню Йорк, където започва да се реализира като поет. Купува си пишеща машина втора ръка и публикува книги и списания. Преди да навърши 21 неговите поеми са издадени в редица вестници, от Rolling Stone до Annuals. Въпреки това Richard осъзнава, че има нужда от нещо по-директно и творческо, така че прави рок група заедно с най-добрия си приятел Tom (Miller) Verlaine. Бандата, The Neon Boys (1973), се превръща по-късно в Television, която Richard напуска през 1975, точно преди да запишат албум. Той веднага се присъединява към Johnny Thunders и Jerry Nolan, които тъкмо напускат New York Dolls, за да направят заедно the Heartbreakers, които година по-късно Richard изоставя отново преди да запишат дебютната си тава. През 1976 прави the Voidoids.
В продължение на 19 месеца Rezillos се превръщат от местни герои във влиятелна група. После се разделят. Пънк? Пауър поп? Или просто забавление?
„През март 1976 мъж на име Alan Forbes се появи на вратата ми в Брънтсфийлд, Единбург. Беше чул, че съм басист и ме попита дали искам да свиря за неговата рок група. Прочетете остатъка от публикацията »
Седмици наред без публикувани инфо, преводи или каквото и да било. Нямах абсолютно никакво време, но ето – изведнъж желанието се наплъсти в пръстите ми и почвам пак с писането.
Първо държа да подчертая колко се радвам, че хората спряха да цъфват и връзват в блога ми с думите „hard sex игри” (да, и аз се питам какво, по дяволите…), а напоследък виждам, че той изпълнява функциите си както си трябва, щото някой, който се интересува от хубава музика се е престрашил да напише “wire - manscape” , за което искрено му благодаря.
По мои скромни наблюдения средностатистическият слушател се интересува най-много от Сид Вишъс, щото всеки ден статията за него се чете по няколко пъти, което си е наистина доста. Същото се отнася и за Ю Кей Събс. Прочетете остатъка от публикацията »
Подходът на Wire към пънк музиката отдалечава квартета от неговите безрасъдни предшественици. Извличайки максималното към търсенето на новаторството и търсейки път към минималистичното съвършенство, вместо към буйния рок, Wire са въплъщение на една истински добра комбинация от стремление към съвършенство в музиката. Резултатът от усилията им е измамно прост, неемоционален звук, чийто успех се движи благодарение на често интроспективната лирика, странните (на моменти зловещи) вокали и разпилените инструментали. Въпреки малкото внимание, което получават в началото, първите три албума на бандата в последствие се превръщат в едни от най-влиятелните произведения на музикалното изкуство в постпънк ерата, както казват Michael Stipe от R.E.M. и Robert Smith от Cure.
“If it wasn’t for your stiff little fingers
nobody would know you were dead.“
Песента е Stiff Little Fingers, групата – Vibrators. Издадена е 77-ма като b-side на сингъла London Girls.
Stiff Little Fingers са пънк група от Белфаст, северна Ирландия, формирана 1977.
През август 1976 започва двайсетгодишната кариера Chelsea. Няколко месеца по-късно, вокалистът Gene October, барабанистът John Towe, китаристът William Broad a.k.a Billy Idol и басистът Tony James правят първия си съпорт на живо на Throbbing Gristle в Лондон. Ноември подгряват BUZZCOCKS, а по-късно същия месец и STRANGLERS. Основна причина за разпадането на бандата в този й състав е прекаленото влияние на Idol/James и докато Gen търси нови хора, Idol, James и Towe отиват в GENERATION X, Towe по-късно преминава в ADVERTS и UK SUBS. Когато по-късно питат Gene за някогашните му колеги, той възкликва: “Generation X? О, да, те бяха в Chelsea!” Прочетете остатъка от публикацията »
Дълго време преди малката Джуди да се влюби в алтернативния начин на живот, тя не обръщала внимание на нищо друго, освен на възбуждащия глас на Vince Neil.
Каквото и да кажа за Mötley Crüe, просто няма да е достатъчно. И този клиширан израз страшно подхожда на клишираното ми отношение към тях – това е ПЪРВАТА група, която попадна в полезрението ми и която все още си виси там, на клона на моята страстна влюбчивост.
За жалост от доста месеци насам въобще не ги бях слушала. Това се дължеше на нежеланието ми да прескачам от стил на стил след като вече бях открила моята истинска музика, ясно е коя. Не поради други причини, просто вече се бях уморила да търся. Но сега, след като съм изплела една невъзможна за разплитане плетеница от оплетени разбирания, вкусове и усещания, не ме е страх да хвърля един поглед назад и да слея част от примерното си минало с вресливото си настояще.
По същество Crüe бяха първите, които ми показаха колко голяма притегателна сила притежава музиката. Вдигнаха летвата страшно високо, и, ако днес някой ме накара да се идентифицирам с групи, наред с Ramones ще спомена и тях. Всъщност няма просто да ги споменавам, а ще прекарам няколко минути в превземки относно това колко страхотни са те.
Прочетете остатъка от публикацията »
 | RSOK on The Templars |
 | JollyStomper on The Templars |
| RSOK on The Templars |
| JollyStomper on The Templars |
| RSOK on The Templars |
